Информационните инфраструктури в организациите вече не са поддържащи системи, а ключови фактори за осъществяване на основната дейност. Хетерогенните системи, виртуализацията и облачните технологии правят все по-интензивна и по-тясна връзката между създателите на технологиите и техните потребители. Това обаче не предполага установяване на директна връзка между клиенти и производители. Напротив – процесът прави ключова ролята на интеграторите – технологичните фирми, които „стоят” между доставчиците и потребителските организации, проектирайки сложните ИКТ инфраструктури.
„ИТ директорите вече не са изолирано звено в бизнеса. Това не са отделите по поддръжка, за които се сещаме само тогава, когато ни се развали работният компютър. Те имат своето важно място в реализирането на същинския бизнес”, разказа Шербан Зирнован, мениджър корпоративни решения в Dell за Централна и Източна Европа, по време на изложението Dell Solutions Tour 2015, което се състоя на 12 май в Букурещ. „ИТ директорите вече имат място в борда на директорите. Те участват във вземането на решения! Те са активна страна в определянето на стратегиите на компаниите”.
ИКТ стават бизнес-функция
Най-осезаема е промяната при организациите, които реализират дейността си все повече с помощта на интернет-технологиите – такива като електронните магазини за техника. По-активните от тях дори провеждат кампании от типа „черен петък” с големи разпродажби при много ниски цени и огромни обеми от поръчки. За подобни бизнеси технологията е не поддържаща, а основна в реализацията на продукцията.
„Иначе казано ИКТ системите от чисто технологична функция преминават към бизнес-функция”, посочи Зирнован. „От критично значение за фирмите става това да имат платформа, която може да поема и обработва всички поръчки, които получават, за кратко време. Ето как технологиите стават решаващи за правенето на бизнеса”.
Интеграторите – по-важни от всякога
Подобна роля на ИКТ става възможна благодарение на съвременните технологии за присъствие онлайн, виртуализация, реализация на бизнес „в облака”. Зад атрактивните понятия стоят сложни технологии – не само хардуер, но софтуер за виртуализация, специализирани приложения, системи за бизнес-анализи, платформи за мониторинг в реално време… ИКТ са вече сложни хетерогенни мрежи, в които има много и различни продукти, архитектури, платформи. Все повече за поддържането им е нужна огромна експертиза – за да могат вътрешните ИКТ отдели да проектират и управляват тези сложни технологични среди.
Поражда се тенденцията „тази сложност да се изнася навън, към вендора”. Чисто икономически става неоправдано всяка отделна организация да поддържа огромен екип от разнообразни ИТ специалисти с множество специализации. По-рационално е „аутсорсването” на технологичната експертиза.
„Тук идва ролята на ИТ вендора: той поема все по-голяма част от проектирането и поддържането. Наблюдава се сближаване между клиентите и вендорите”, казва Зирнован. Самите доставчици работят заедно по проектирането на цялостни системи – така например Dell има множество партньорства с фирми като Microsoft, VMware, Oracle и други, съвместно с които разработва „комплекти” от сървърни системи, решения за виртуализация, облачни платформи и т.н., допълни Зирнован.
„Все повече организации предпочитат да работят с партньорите-интегратори, които са в състояние не само да изпълнят определен инфраструктурен или специфичен проект, но и да създадат по-широко партньорство за много повече от едно приложение – партньорство за създаването на цялостни системи с голямо влияние върху бизнес-резултатите”, посочи мениджърът от Dell. По думите му, компанията няма намерение да работи директно с клиенти и в бъдеще нейните местни партньори ще имат все по-значима роля във връзката с потребителските организации.
С няколко прости думи – това е форма на паразитиране.
Големите организации създават сами стандарти, а всички други дребни риби се подчиняват та и между друго отлично се набутват и така наречените интегратори.
Споделям опит – правят се съвместими грешни и калпави системи и на всяка нова вересийка или версия новите грешки се правят съвместими със старите вместо да се отстраняват грешките и проблемите се надграждат.
Пример от света колко много проблеми има дори едно обновяване на Windows системи, защото имало много ИНТЕГРИРАНИ приложения на които им трябвало IE 6 / Internet Explorer 6.0 и ActiveX, MFC.
Много баби интегратори много хилаво, нездраво и уродливо бебе. 🙂
Така че интеграторите са толкона важни, защото са способни да интегрират такива огромни проблеми, че компаниите да са десетилетия назад в ИКТ системите. 🙂
Според мен Иванов има право и основание така да твърди.
Нека да си спомним провала и мизерията с поръчката за електронните паспорти с чипове за биометрични данни и идеята да бъдат признати по цял свят и да бъдат използвани и електронни визи.
Между другото онази фирма Х си смени името и после пак участва в провалени конкурси.
Не само това има и много още примери от практиката.
В предния коментар на Иванов е интерсно за технологии, които почти не изискват никакви прехвалени “спец” интегратори.
Като се замислих вече има самоконфигуриращи се системи.
Например безжичните мрежи и рутери хора с нулеви технически познания могат да си разопаковат устройствата и да ги включат и те сами се конфигурират.
Също човек да си стартира уеб сайт, електронен магазин, блог, CRM, ERP, CMS и много друг софтуер с нулеви усилия за конфигурация и без да търсят интегратори.
Интегратори и дилъри или дистрибутори – според мен никоя уважаваща себе си некорумпирана и достатъчно голяма организаци не би ползвала услугите на Интегратори като трети съмнителни лица препродаващи чужди продукти и услуги на други компании.
Много често в 90% от интеграторите така интегрират, че фирмата клиент става подчинена и зависима от затворената продуктова линия на една или две компании Х и У без възможност за мигриране или смяна на фирмените продукти с други или да не говорим за cross-platform и за неизгодните договори и лицензи.
Изевестни са достатъчно вредите на които са способни интеграторите. Обикновено интеграторите са златни, платинени партньори на M$ или на Х и когато се стига до интеграция и избор на продукти то тяхното решение е предопределено от договори, а не от техническа експертиза нито от това което реално е нужно и изгодно на клиента.
Да не казвам имена знаят се много добре фирми, хора, жалкото състояние и безобразие което се върши в България. Правят се и се внедряват напълно Lock-in системи с неизгодни нелогични и съмнителни договори на тъмно. Като един от многото примери да кажем фирмата X, която била уж номер 1 и единствената при ERP ситемите.
Иванов,
Вие сте определено човек, който не е достатъчно навътре в бизнеса с подобно твърдение. Интегратор – посредник? Или вероятно имате опит с някой мошенник който е интегрирал нещо незнайно. Явно не сте участвали в големи проекти, където връзката между много иняколко системи се осъществява именно от интегратор, който притежава знанията и компетенциите, които отделните компании често не притежават.
****************************
Интересно какво ще правят тези интегратори паразити, когато се разпространят такива ИКТ технологии за които няма да има нужда от паразити посредници?