Софтуерният инженере играе ключова роля в процеса на проектиране (дизайн) и разработка на програмни продукти, като участва активно и в двете фази
Професията софтуерен инженер придоби особена актуалност на фона на повсеместната дигитализация както на бизнес дейностите, така и на ежедневието на хората. Търсенето на подобни специалисти е огромно в цял свят, това са едни от най-високо платените позиции, вкл. в България, но същевременно се очертава остър недостиг на софтуерни инженери.
Макар и привлекателна, професията софтуерен инженер не е за всеки. На това поприще могат да се реализират хора със силно структурирано и логическо мислене, плюс екстремно внимание към детайла. Необходими са сериозни познания по езици за програмиране и операционни системи – задължително търсещите кариера в тази област трябва да владеят задълбочено поне един програмен език.
Софтуерният инженер разработва и поддържа приложенията и други програмни системи така, че да бъдат функционални за потребителите. Той анализира нуждите на потребителя и създава програми, които ще им помогнат да постигнат крайните си цели по възможно най-лесния и ефективен начин.
Този тип ИТ специалист играе ключова роля в процеса на проектиране (дизайн) и разработка на програмни продукти, като участва активно и в двете фази. В общия случай това са хората, които помагат в разработката на начините, по които работят софтуерните функции, създадени от проектантския екип.
Софтуерният инженер не е отделна фигура от тази на програмиста, кодера или QA специалиста, а по-скоро обединява техните роли. Типичните задачи, които изпълнява софтуерният инженер, са:
- писане, модифициране и отстраняване на грешки (дебъгване) в софтуера;
- проектиране и разработка на приложни компоненти;
- тестване и документиране на софтуер;
- анализ на изискванията и трансформирането им в технически дизайни.
Професията софтуерен инженер може да се практикува от хора, които притежават бакалавърска степен по компютърно инженерство, компютърни науки или сродна област, но подобно образование не е задължително. Много компании предпочитат за тази работа кандидати, които имат практически опит в програмирането и кодирането. Референция могат да бъдат и алтернативните начини за обучение, например академиите на различни организации.
Професията софтуерен инженер е перспективна и за жените, които засега са малък процент в ИТ индустрията. Статистиката сочи, че около 90% от софтуерните инженери са мъже – това предполага, че очерталият се недостиг на кадри може да бъде намален в известна степен с усвояване на потенциала на жените в тази професия.
Отскоро у нас развива дейност Асоциация на софтуерните инженери (АСИ). Това е браншова организация, която си поставя за цел да развива продължаващото обучение и добрите практики за софтуерни инженери. А те са наложителни, тъй като хората с по-малко опит не знаят как да си изградят дългосрочна стратегия за собственото си развитие на фона на бързо променящите се технологии.
АСИ подпомага кариерата на софтуерните инженери, респ. на българската ИТ индустрия, по най-различни начини, вкл. с поредица от семинари и конференции. На 2 октомври в София ще се състои конференцията ASE SoftCon 2015, която е уникална по рода си – всеки лектор ще се превъплъти в ролята, която реално е изпълнявал в софтуерния екип или компания, като ще разкаже интересни ситуации при комуникацията с колеги и други екипи и как се е справил с тях.
ASE SoftCon 2015 не е чисто технологично събитие, но развива умения в участниците, които се ценят от всеки един работодател – това са социално-когнитивните умения (или т.нар. „меки умения”). Нуждата от обучение по социални и когнитивни умения е осъзната от ИТ специалистите и техните ръководители, сподели Мартин Кулов, председател на Управителния съвет на АСИ. Въпреки това предлагането на тези умения е все още слабо.
Конференцията ASE SoftCon 2015 се очертава като единственото по рода си събитие, където участниците могат да научат от практикуващи софтуерни инженери какви са техните стратегии за успешен екип и как по-добрата комуникация води до успешен проект.