Митът, че ИТ-тата живеят по-богато в чужбина, отколкото тук

Българите, които работят и живеят в чужбина, всъщност жертват парите за сметка на друго

Дигиталните професии имат бъдеще и предоставят по-висок стандарт на живот в България, отколкото в чужбина, твърди Светлин Наков, съосновател на СофтУни. Неговото мнение, изразено във Facebook, предизвика вълна от коментари, но любопитното е, че повечето участници в дискусията не оспорват материалните предимства за ИТ-тата, които работят и живеят тук, а по-скоро други аспекти от понятието „стандарт на живот“.

„Наскоро пътувах до Силициевата долина (Сан Франциско, Пало Алто, Мауинтин вю и Сан Хосе). Срещнах се с много българи от софтуерната индустрия. Общата картинка беше, че не живеят бедно, но не могат да си позволят стандарта на живот, който са имали в България“, споделя Светлин Наков във Facebook.

Примерно, те не могат да вечерят на ресторант всеки ден, защото им е скъпо, не могат да живеят в добро жилище близо до работата, защото им е скъпо, плащат по $2500-3000 за детска градина и ако имат по 2 деца, трябва и двамата родители да работят, защото им е скъпо, и т.н. „В Сан Франциско с доход под $12000 на месец си бедняк“, подчертава Наков, цитирайки проучване на CNBC.

„Вие какво мислите? Наистина ли вярвате, че софтуерен инженер в чужбина живее по-богато от софтуерен инженер в България? Аз смятам, че това е мит!“, провокира аудиторията съоснователят на СофтУни. Да, има разлика, по-уредено е в Долината, макар че на места е по-мръсно от България и има повече бездомници и неприятни хора, отколкото тук, казва още той.

„Аз наистина вярвам, че в България дигиталните професии имат бъдеще и предоставят по-висок стандарт на живот, отколкото в чужбина. Вярвам, че повечето ИТ специалисти нямат причина да работят извън България“, категоричен е Наков.

Той говори за стандарта на живот. В България добър програмист живее богато и може да си позволи всичко: къщи, коли, екскурзии, ресторанти, почивки. В чужбина на повечето места не е така, освен ако в семейството и двамата не са програмисти.

Ох, къщи, ресторанти, почивки… Хайде сега си помисли, че имаш две деца в България, всеки ден ядете на ресторант и ги возиш в последен модел кола. До тук е страхотно, но те ще растат в среда, която е далеч от тази на на „белите“ страни, коментира Иван Карпов. „Образованието ни е кофти, медицинските услуги са ни кофти, инфраструктурата ни е кофти, независимо колко пари взимаш. Хората с акъл си правят сметката и за да отидат някъде, където живеят „по-бедно“, си има причини. Най-малко са на място, където има общество около тях“, смята той.

Парите са до „едно положение“, според Александър Владимиров. „Имам много познати, които не могат и да си помислят децата им да се обучават в България. За тях там не е сигурно, не искат децата им да станат жертва на чалга култура и стереотипи“, казва той от позицията на човек, който работи и живее в чужбина.

Да „живеят по-богато“ и да „живеят по-добре“ са две коренно различни неща, е мнението на Иван Харалампиев. „Без значение колко пари изкарваш, има услуги, за които трябва да разчиташ на държавата – здравеопазване, съдебна система, образователна система, дори няма да споменавам пенсионна система. Твоят по-богат живот тук с какво ще гарантира, че няма да бият фалшива турска ваксина на детето ти, че родителите ти я дочакат, я не линейка 30-40 минути, или пък теб те помете джип на пешеходна пътека?“, пита риторично Харалампиев.

И според Венци Динев, парите не са всичко и в един момент „колкото и пари да изкарваш, не можеш да си платиш разходите по лекарствата за нервите и други здравословни проблеми, които ти създават държавните служители“.

„И аз лично не бих искал да замина – обичам си страната, но мафията, която краде отвсякъде и унищожава всичко, е големият източник на проблеми“, споделя Костадин Маринов. Програмистите с високия си доход засега се справят, но рано или късно, „ако опреш до държавни институции и неща, които зависят от нея, ще се опариш много яко – МВР, здравна система, пътища, квартали, мръсен въздух, демографски проблеми“, коментира той.

„Аз съм (може би вече не чак толкова) оптимист за промяна, но след като никой от уж интелигентните хора не се събужда да променим нещата, вече не виждам как нещо може да се промени“, казва Маринов. „Въпреки, че съм инвестирал много в моето бъдеще тук (апартаменти, кредити), вече съм сигурен, че няма да се оправим и трябва бързо да се преориентирам и да се махам от тук, преди тази държава да се срине тотално от простия си и злобен народ“.

По думите на Петър Гешков, хората в чужбина всъщност жертват парите за сметка на друго. „Тоест, готови са да дават повече пари, но да получават по-голяма сигурност, повече удобства, по-голяма приемственост. Всички тези неща, които ни липсват и/или ни се полагат, но са ни отнети, заради олигархичната структура, която ни се налага да търпим“, казва той.

Не всичко е въпрос на пари, е мнението и на Владислав Зоров. „Въпрос е и на роднини, приятели, разходки в планината, ходене по вили и морета, хората по улицата да не гледат на теб като на чужденец, а да имате обща история и подобна ценностна система и да се разбирате без да трябва да се обяснявате“. Според него, тези неща в чужбина няма как да се случат, без значение колко пари получава човек и какви са цените. „Живял съм 5 години в Германия, дори тук стандартът на живот да беше по-нисък (а той определено не е), България си е България, просто няма база за сравнение“, категоричен е Зоров.

Доходите са относителни – някои могат да получат по критерий стандарт/доходи повече в други страни, други по-малко, според Георги Аврамов. По неговите думи, основните проблеми в България са тоталната корупция и ужасната администрация. Всички електронни системи на правителството са от N-ти век преди новата ера, нито един обществен сектор не работи добре и по всички сравними критерии сме на дъното на Европейския съюз. България не е напред в областта на ИТ, при реалното състояние на електронните системи – справка „счупения“ търговски регистър

„Откъм услуги никога не можеш да имаш тукашния стандарт в чужбина, просто защото ИТ-тата тук сме в пъти по-добре платени от останалите“, смята Никола Марчев. Но, според него, има и много неща, на които цените са международни – техника, коли, пътувания и т.н. Тези неща живеещият в страна с по-висок стандарт ще може много по-лесно да си позволи. „Има и друго – вероятността да живееш с 10-15 години повече на Запад е доста по-голяма“, отбелязва Марчев.

В крайна сметка всяко място си има плюсове и минуси. Зависи къде си в чужбина и къде в България. „Най добре бих бил на тропически остров, честно казано, като дигитален номад“ – сякаш това обобщение на Галимир Гитев отразява най-вярно настроенията на младите хора, които се образовани, компетентни, мобилни и ценят най-много свободата, във всичките й аспекти.