Брюксел не иска цифрова Европа на две скорости

ЕС бележи напредък в навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото, но различията между най-добрите и тези с по-слаби резултати са все още значителни, сочи новото издание на индекса DESI.

„Европа се цифровизира във все по-голяма степен, но е необходимо някои държави да положат още усилия. Всички държави членки следва да инвестират повече, за да се възползват по-пълноценно от цифровия единен пазар. Не искаме цифрова Европа на две скорости“, заяви Андрус Ансип, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за цифровия единен пазар.

Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) се явява инструмент, който отразява постиженията на 28-те държави членки в широк спектър от области: от свързаността и цифровите умения до цифровизацията на предприятията и обществените услуги.

Като цяло ЕС отбеляза напредък и подобри резултатите си в областта на цифровите технологии с 3 процентни пункта в сравнение с предходната година, но напредъкът би могъл да е по-бърз, а в отделните държави членки ситуацията е различна. Дания, Финландия, Швеция и Нидерландия заемат челните места в класацията, съгласно индекса DESI за тази година, следвани от Люксембург, Белгия, Обединеното кралство, Ирландия, Естония и Австрия.

България и Румъния заемат последните две места в индекса за цифрови технологии DESI

Челната тройка държави на ЕС в областта на цифровите технологии са на водещи позиции и в световен мащаб, като изпреварват страни като Южна Корея, Япония и Съединените щати. Сред държавите от ЕС, Словакия и Словения са отбелязали най-голям напредък. Независимо от постигнатото известно подобрение, няколко държави членки, в т.ч. Полша, Хърватия, Италия, Гърция, България и Румъния, все още изостават в развитието си в областта на цифровите технологии, в сравнение със средното за ЕС.

Подобрена свързаност

76 % от европейските домакинства разполагат с високоскоростен широколентов достъп до интернет (поне 30 Mbps), а в някои държави членки значителен дял от тези домакинства вече имат достъп до мрежи с възможност за предоставяне на скорост от 100 Mbps или повече. Повече от 25 % от домакинствата са абонирани за бърз широколентов достъп.

Абонаментите за мобилен пренос на данни също бележат ръст: от 58 абонати на 100 души през 2013 г. до 84 през 2016 г. Мобилните услуги 4G обхващат 84% от населението на ЕС. Това обаче е недостатъчно за задоволяване на нарастващата потребност от бързина, качество и надеждност на връзките в бъдеще. Интернет трафикът нараства с 20% годишно и с над 40% годишно за мобилните мрежи.

Европейският парламент и Съветът в момента обсъждат предложенията на Комисията за реформа на правилата на ЕС в областта на далекосъобщенията и за насърчаване на инвестициите в мрежи с много голям капацитет, наред със стратегически цели за обществото в ерата на гигабитовия интернет – 2025 г. Държавите членки следва също така да изпълнят целите в областта на хармонизираното разпределяне на радиочестотния спектър, което понастоящем включва радиочестотната лента около 700 MHz, така че следващото поколение съобщителни мрежи (5G) да може да бъде широко внедрено, считано от 2020 г.

Координирането на радиочестотния спектър в ЕС е от ключово значение за гарантиране на безжично покритие и на нови трансгранични услуги. Освен това, в рамките на схемата WiFi4EU на Комисията общините в цяла Европа скоро ще имат възможност да кандидатстват за финансиране с цел предоставяне на безплатен безжичен интернет в техните обществени пространства.

Дисбаланс на уменията

В ЕС има повече специалисти в областта на цифровите технологии, но дисбалансът в уменията остава. Дипломират се повече специалисти по природни и инженерни науки, технологии и математика (19 абсолвенти на 1000 души на възраст 20-29 години), в сравнение с предходни години. Броят на специалистите по ИКТ сред работещите расте – с 3,5% през 2015 г. срещу 3,2% през 2012 г.

Почти половината (44 %) от европейците все още нямат основни умения за ползване на цифрови технологии, като например използване на електронна поща, текстообработващи програми или инсталиране на нови устройства.

Нарастваща употреба на цифрови технологии

Европейците използват все по-често цифрови технологии, сочи статистиката:

• 79% от европейците използват интернет поне веднъж седмично, което е растеж от 3 процентни пункта в сравнение с 2016 г.;
• 78% от потребителите на интернет слушат или изтеглят музика, филми, снимки или игри;
• 70% от европейските интернет потребители четат новини онлайн (64% през 2013 г.);
• 63% използват социалните мрежи (57% през 2013 г.);
• 66% пазаруват онлайн (61% през 2013 г.);
• 59% използват онлайн банкиране (56% през 2013 г.);
• 39% използват интернет за провеждане на разговори (33% през 2013 г.).

Комисията работи за повишаване на доверието в онлайн пространството. Новите правила на ЕС за защита на данните ще влязат в сила през май 2018 г., съпътствани от нови правила относно правото на неприкосновеност на личния живот в електронните комуникации.

Комисията също така се стреми да предостави достъп до по-голям обем съдържание в интернет за трансгранично ползване. Още от началото на 2018 г. европейските граждани ще могат да използват своите онлайн абонаменти за филми, музика, видеоигри и електронни книги, когато пътуват в ЕС. Комисията предлага също така да се улеснят радио- и телевизионните оператори да предоставят своите програми онлайн в други държави – членки на ЕС.

Цифровите технологии в бизнеса

Европейските предприятия във все по-голяма степен възприемат цифровите технологии, като например използването на бизнес софтуер за електронен обмен на информация (от 26% през 2013 г. до 36% през 2015 г.) или изпращане на електронни фактури (от 10% през 2013 г. до 18% през 2016 г.).

Електронната търговия при малките и средните предприятия също бележи слаб ръст – от 14% през 2013 г. до 17% през 2016 г. Въпреки това, по-малко от половината от тези дружества осъществяват продажби в друга държава – членка на ЕС.

През 2016 г. Комисията предложи нови правила за стимулиране на електронната търговия чрез преодоляване на блокирането на географски принцип, благодарение на което трансграничните доставки на колетни пратки стават по-достъпни и ефективни, както и чрез насърчаване на потребителското доверие чрез по-добра защита и прилагане на правилата. Тя предложи също така опростяване на правилата за облагане с данък върху добавената стойност на предприятията в областта на електронната търговия в ЕС.

Европейците използват повече обществени услуги онлайн. Вместо копие на хартиен носител, 34% от потребителите на интернет са подали в държавната си администрация електронни формуляри, попълнени онлайн (27% през 2013).

Все повече и по-сложни услуги са достъпни онлайн, например услуги, даващи възможност на хората да използват интернет, за да уведомят компетентните органи за ново място на пребиваване, раждане на дете и за други важни събития.