Agile изисква промяна в начина на работа

В началото на новото хилядолетие – през 2001 г. в град Сноубърд, щата Юта – седемнадесет разработчици на софтуер се събират и решават да обединят най-добрите практики от своя опит като създават Agile Manifesto. Оттогава до днес се прилагат различни подходи от общата методология, но все още около разбирането на Agile практиките и правилното им прилагане има много въпроси, вероятно поради липсата на зрялост в голяма част от компаниите.

Целта е удовлетвореност на клиента

Agile изисква компанията да промени културата и начина си на работа, като това става в различни формати – XP, Scrum, Test-Driven Development и др. Прилагането на тези гъвкави методики в работата на софтуерните инженери има една основна цел – удовлетвореност на клиента чрез доставка на качествен софтуер. Сроковете могат да варират, в зависимост от непрекъснатите промени в хода на работата, но смисълът е да се предостави работещ софтуерен продукт от екип мотивирани професионалисти.

В България практиките Agile са познати отдавна, но все още не се прилагат толкова масово от софтуерните екипи. За да популяризира методологията, Асоциацията на софтуерните инженери (АСИ) организира на 29 март в София конференция 2doIT AGILE DECODED, на която утвърдени специалисти ще разяснят предимствата на Agile и ще споделят своя практически опит.

Липсващото образование

Основна причина за ограничената популярност на Agilе у нас е фактът, че софтуерното инженерство не е формализирано и липсва сертификация. Едва няколко университетски програми дават сертификат за софтуерен инженер, посочи Мартин Кулов, председател на АСИ. Обучение, което включва пълния конспект, дефиниран от IEEE, се предлага например в Софийския Университет „Св. Климент Охридски” и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”.

Повечето завършили получават квалификация програмист, аналитик, ИТ специалист или друга. Но те нямат цялостно виждане за това как се започва, развива и приключва даден проект, знанията им се свеждат само до конкретна дейност. Тепърва, при започване на работа, те се сблъскват с динамиката при работа в екип, бързото овладяване на нови технологии, познаването на цялостния процес на разработка и т.н., коментира Мартин Кулов.

Според него, обучение по темата за Agile е необходимо, тъй като работещите в тази сфера нямат нужната квалификация – може да се каже дори, че са самоуки. А когато става дума за ръководни кадри, които трябва да вземат решения, липсата на технически познания може да нанесе много вреди.

Софтуерните инженери в помощ на ръководителите

„Ръководителите трябва да получат специализиран съвет, за да могат да вземат информирани решения. Проблем е, когато няма кой да ги посъветва. Ние от Асоциацията смятаме, че софтуерните инженери трябва да познават най-добрите практики, за да могат да посъветват своите ръководители, тъй като проектите стават все по-комплексни и широкообхватни. Едно грешно решение се отразява пряко на тяхната работа”, коментира Кулов.

Софтуерните инженери трябва да познават най-добрите практики, за да могат да съветват своите ръководители при взимане на решения, казва Мартин Кулов, председател на АСИ (снимка: личен архив)

Според АСИ, именно софтуерните инженери трябва да бъдат активната страна, а не да чакат ръководството да вземе решението, предвид и динамиката на промените в сферата на Agile – допреди няколко години се говореше предимно за XP (Extreme Programming) и Test-Driven Development, след това се премина към Acceptance Test Driven Development и ITIL, а сега са актуални Scrum методиките и DevOps културата. Аgile не е методология, а по-скоро практика и начин на мислене в дадена организация. А когато липсва познаване на самата теория, идва и грешното разбиране на нуждата от промяна в дадена организация.

Истории за успешните проекти

Проблем е също да бъдат убедени компаниите, че в случая с Agile не става дума за технология. „Когато говорим за JavaScript или C#, под това се разбира съответна технология. Но когато става дума за методология, добри практики или т.нар. социални умения (soft skills), по-голяма част от аудиторията от технически специалисти казва: „Това са абстрактни неща, не се отнасят до нас“. Опитваме се да обясним, че всяка промяна в една организация трябва да се случи чрез тях, специалистите – те трябва да имат разбирането колко са важни тези процеси за успеха на екипа като цяло. Ето защо е важно да се чуят истории за успешните проекти“, сподели Кулов.

Ако хората в екипа не искат да прилагат Agile практиките, мениджърите много трудно биха успели да ги наложат. Именно за опита от практиката си ще говорят лекторите на предстоящата конференция 2doIT AGILE DECODED, която ще се проведе на 29 март в Интерпред, София. В отделен панел по време на събитието АСИ ще обяви резултати и от изследването на разпространението и прилагането на Agile в България, което се провежда в момента (можете да вземете участие в проучването тук).