Един от 52-та рентгенови концентратора на NICER на борда на Международната космическа стнция (снимка: Център Годард, НАСА)
Навигационна система за космически кораби, подобна на GPS, която обаче използва рентгенови сигнали от пулсарите, скоро може да започне да заработи реално, след проведен експеримент на Международната космическа станция (МКС).
Инженерите на НАСА са показали, че системата SEXTANT може да използва сигнали от четири пулсара, за да определя местоположението на МКС с точност до 15 км. Пулсарната навигационна система би направила много по-лесно космическите кораби да пътуват из цялата Слънчева система и извън нея, според НАСА.
Системата SEXTANT използва рентгеновия телескоп NICER. Той бе инсталиран на международната космическа станция миналата година. Проектиран е да проследява състава на пулсарите, които представляват неутронни звезди, излъчващи рентгенови лъчи. Това се прави чрез много точни измервания на енергията на рентгеновите лъчи, както и на честотата на импулсите, които обикновено попадат в диапазона 1-800 Hz.
NICER представлява набор от 52 рентгенови концентратора. Всеки от тях се състои от комплект концентрични цилиндрични огледала. Заедно те фокусират входящите рентгенови лъчи върху детектори, които засичат енергията и момента на пристигане на отделни рентгенови фотони от отдалечените неутронни звезди.
Експерименталното измерване на SEXTANT с цел навигация е проведено в продължение на два дена, използвайки четири пулсара с милисекундни интервали. Времето на пристигане на импулсите се измерва с точност 300 наносекунди и чрез сравняване на това време от четирите различни източника системата успява да проследи позицията на МКС, докато пътува около Земята при скорост от почти 28 000 км/ч.
Пространствената разделителна способност на системата е около 15 километра. НАСА казва, че това може да бъде намалено до около 100 м в дълбокия космос.
Според НАСА, бъдещите космически авиационни съдове ще могат да използват пулсари, за да се движат из космоса автономно, без да се налага да комуникират със Земята, за да установяват положението си.
Фофу като прочете само думата руски ще превърти направо 🙂
Идеята за радиомаяци, базирани на разпадащи се материали е стара. Навярно датира от началото на 60 – те години. Дори известно време е била реално използвана за навигация от руските военни кораби.