Разбирането за това как хората интегрират информацията от своите сетива е от решаващо значение за дългосрочния успех на VR
Виртуалната реалност отдавна вече не се ограничава само до развлекателния свят. VR приложения действат и в други практични области – например продажбите на недвижими имоти, ремонтите на самолетни двигатели, та даже и модата – хедсети позволят на хората да „опитат“ на най-новите модни тенденции от уюта на своя дом. Но технологията все още се мъчи да се справи с проблема с човешкото възприятие – и така и не успява.
Факт е, че технологията на виртуалната реалност не смогва да се впише успешно в човешките възприятия. Учените наричат това „да желира“ – термин, използван за описване на процеса, по който получаваме информацията от света и чрез нея изграждаме разбирането си за него. Нашите възприятия за околната реалност са това, на което основаваме своите решения, и което определя нашето чувство за присъствие в дадена среда.
Обяснението за проблема идва от една теория, която съчетава компютърните науки и психологията. Хората възприемат информацията за околната среда чрез всичките си сетива едновременно. В мозъка тези сигнали се интегрират. Това формира нашето разбиране за обкръжаващата ни среда. Мозъкът комбинира сензорната информация по оптимален начин. Всяко сетиво допринася за оценката на околната среда в различна степен.
Да си представим човек, който върви през нощта по тиха местна алея. Той забелязва сянка в далечината. Долавя далечното отекване на стъпки. Човекът не може да е сигурен за това, което вижда, поради „шума“ в сигнала (тъй като е тъмно). След като зрителният сигнал е „зашумен“, неясен, човекът разчита на слуха, за да се ориентира, защото в тишината звукът е по-надежден сигнал.
В крайна сметка сигналите от човешките очи и уши се съчетават в мозъка, за да дадат оптимална оценка на ситуацията – „някъде по средата“. Именно това съчетание на сигналите от различните сетива трябва да се има предвид, когато се разработват VR приложения. Многообразието от сигнали – образите, звуците, топлината, докосването, миризмите – трябва да е налице и добре синхронизирано. Това прави и хардуера доста по-сложен.
Правилното съчетание обаче е от критично значение за успеха на виртуалната реалност и за приложенията й, отбелязва phys.org. В наскоро проведени експерименти учени от Университета „Бат“ са приложили комбинираното въздействие върху няколко сетива за решаване на задача, в която хората трябвало да преценят разстояние в дадена обстановка – чрез използване на VR хедсети.
„Един симулатор за шофиране, например, на който хората се учат, може да ги накара да „скъсят“ разстоянията във виртуалната реалност“, обясняват учените. Ако подобно изкривяване възникне в учебна среда, последиците биха могли да са сериозни. „Рисковите фактори на реалния свят биха могли да имат огромно значение“, предупреждават изследователите.
Разбирането за това как хората интегрират информацията от своите сетива е от решаващо значение за дългосрочния успех на VR, защото виртуалната реалност далеч не е само визуална. Виртуалната реалност трябва да е мултисензорна среда. По-доброто познаване на човешките сетива и възприятие е ключово за това разработчиците да успеят да създадат „всепоглъщащо“ VR преживяване.
Простичко казано, не става въпрос за разделяне на всеки сигнал от „шума“; става въпрос за възпроизвеждане на всички сигнали – зра всички сетива, заедно с шума – за да може виртуалната реалност да пресъздаде истинската реалност и VR приложенията да отидат отвъд границите на развлекателния свят.
Добра статия!