Половината от общините у нас биха могли да се превърнат в смарт-градове до края на годината, внедрявайки сензорни и комуникационни системи за интелигетно управление на инфраструктурите си. Технологията вече е налице у нас – т.нар. Narrowband IoT. Очаква се до края на 2018 г. да има редица внедрявания на тази система у нас, обяви телекомуникационният оператор Мтел, част от A1 Group, в центъра на гр. Монтана днес.
42 комерсиални проекта за Narrowband IoT има в света до момента. Обявявайки най-новото начинание в тази технологична сфера, телекомът декларира желанието си да спомогне за развитие на процесите за умно управление на общините, използвайки предимствата на „интернет на нещата“.
Едно от основните предимства на технологията е нейната плътност – възможността до 100 хиляди IoT устройства да се „вържат“ на една клетка, обясни Красимир Петров, директор „конвергентна мрежа и услуги“ в Мтел.
Самите крайни устройства са с батерии, които могат да издържат до 10 години. Това е възможно, благодарение на извънредно ниската им консумация на енергия. Устройствата са „с ниска сложност“ и се очаква в скоро време да станат много евтини – под 5 евро в идните няколко години.
Друго преимущество е, че технологията е стандартизирана от 3GPP – това е т.нар. стандарт R13, утвърден през юни 2016 г., което значи, че всяко устройство може да се чете по цял свят и всяко от тях работи в лицензиран радиочестотен спектър. Такава система може да се планира дългосрочно и да се управлява ефективно, както и да се оптимизира всякога, когато е нужно.
Предложението на Мтел към Община Монтана се състои от 4 компонента: умно осветление, умно сметосъбиране, умно паркиране в центъра и умни измерватели системи за въздуха. То беше представено днес пред кмета на Монтана – Златко Живков.
Умното осветление включва светодиодни осветителни тела за улично осветление, които имат сензори за осветеност и могат да се управляват отдалечено. В светлата част на деня, при хубаво време, лампите се изключват автоматично. При мрачно време сензорите подсказват, че дневната светлина е недостатъчна, и осветителните тела се включват. През нощта пък те се „димират“ при продължителна липса на движение по улиците.
Умното сметоизвозване предполага в контейнерите да се поставят сензори за запълненост. Те докладват към централизирана система, когато кофата е пълна. На базата на консолидираната информация за запълнеността на контейнерите в общината се планира дневният график на сметоизвозващите машини, за да не правят излишни курсове.
Такава възможност не бива да се подценява, коментира кметът на Монтана Златко Живков. В общината има 75 точки за разделно събиране на отпадъците и всяка възможност да се оптимизира маршрутът на сметоизвозващите машини трябва да се взема предвид, добави той.
Към контейнерите могат да се добавят сензорни модули за позиция и локация – подаващи информация дали контейнерът е изправен или съборен, обясни Петров. Това уточнение дойде в отговор на тревогите на кмета, че често пъти хулигани бутат и разхвърлят кофите за боклук, или пък клошари се настаняват в тях.
Интелигентното паркиране пък се базира на смартфон-приложение, което има три функции. То показва на потребителя кои паркинги в общината имат свободни паркоместа, маркира най-прекия път до паркинг със свободни места и накрая позволява безкасово плащане на дължимите такси за паркиране в градския център.
Системата веднага провокира кмета на общината. „В рамките на демонстрацията видях, че за предишния ден имаме данни, че са били паркирани 500 автомобила. Сега ще проверя дали имаме постъпили плащания като за 500 коли“, зарече се той, подсказвайки недвусмислено какви са ползите от подобна система за общинските администрации.
Измерването на качеството на въздуха се базира на сензори, които могат да се монтират по стълбовете на уличното осветление или на други носещи компоненти. Те могат да измерват температура, влажност и евентуално състав на въздуха, предавайки в реално време данните към централизирана система.
„След като в Монтана изградихме преди 5 месеца система за аналитично видеонаблюдение, сега вече имаме изградена подобна в над 10 общини“, споделиха от Мтел. В компанията се надяват и сега да им потръгне с новата технология и да въведат смарт-сити системата в голям брой български общини. Телекомът има партньорство с над 130 от тях.
„Имаме готовност, скоро ще разполагаме с пълно покритие на цялата страна с тази технология“, обеща Красимир Петров. Той и колегите му се надяват на масово внедряване до края на годината. „Важно е да знаем, че нещата се случват не само в София, Пловдив и Бургас“, заяви по този повод кметът на Монтана.
Съществен аспект от работата на общините с интелигентните технологии са взаимоотношенията с т.нар. побратимени градове, каза още Златко Живков. Това са градове със сходен размер и структура от други страни, които системно споделят помежду си добри практики и полезен опит. По този начин успешните проекти могат да се мултиплицират.
Неясен остава въпросът за наличието на бюджети за реализацията на проекти като тези за умните градове, подсети кметът на Монтана. Все още в България централната власт има решаващата дума при разпределянето на общинските бюджети – самите те нямат финансова независимост. Това може да се окаже предизвикателство за реализацията на инициативите за смарт-градове.