Мобилните приложения: суетата на големите марки

За една компания да разработи собствено мобилно приложение е не само въпрос на наличие на бюджет, но и стремеж да постави потребителя на първо място в своята стратегия за дигитализация. Дали обаче усилието си струва?

Потребителите използват на ежедневна база само една шепа апликации. Анализаторите говорят за умора на потребителите и прогнозират, че до няколко години големите брандове ще спрат да хвърлят ресурси в разработването на мобилни приложения. Тогава какво следва?

Преди броени дни един популярен, доста противоречив музикален конкурс, който се провежда веднъж годишно, ни прикани да си свалим неговото мобилно приложение, за да гласуваме за финалистите. Да си свалим приложение, за да гласуваме за нещо, което се случва веднъж в годината?!

Според Питер де Вилиерс, главен изпълнителен директор на маркетинговата компания Clickatell, да караш потребителите си да свалят мобилното ти приложение си е чиста проба „суета на големите марки“.

Много от големите брандове вече са обсебени от създаването на мобилни приложения. Статистиката сочи, че през 2017 г. в магазина за приложения за iOS е имало около 2,2 милиона приложения – и над 3 милиона в Google Play!

И докато броят на изтегляните приложения продължава да нараства, анализът на потребителското поведение показва, че потребителите използват само 30 приложения месечно, а ежедневно ползват… не повече от девет апликации.

Макар че тези цифри все пак изглеждат атрактивно, в действителност повечето от приложенията, които използваме, са за съобщения (като Facebook Messenger, WhatsApp) и социални мрежи, игри, развлечения, приложения за запознанства или такива, свързани с комуналните услуги, които ползваме.

Въпреки факти като тези, стратегията за разработване на собствено приложение стои в основата на много от стратегиите за т.нар. дигитална трансформация – при повечето големи прогресивни марки. Нещо повече, някои агенции и консултанти продължават да настояват, че приложенията са „най-доброто средство за свързване на бизнесите с техните клиенти“. Много от компаниите, възприели този подход, упорито разработват приложения, въпреки че е видно, че от това няма възвръщаемост на инвестициите (ROI).

„Проблемът с приложенията отива отвъд умората на потребителите“, казва Питер де Вилиерс. „На първо място, много приложения са зле проектирани, носейки техническа сложност, която може да не съвпада с реалността при средния клиент“.

Втората, още по-значима причина за проблема, е в това, че икономическата реалност стои в основата на потребителското поведение. В Африка, например, новите потребители на мобилни мрежи обикновено предпочитат семпли мобилни телефони пред смартфони – тези простички устройства имат по-дълъг живот на батерията и са много по-достъпни ценово.

Третият фактор е в това, че цената на дадено приложение – дори и да е безплатно само по себе си – понякога се явява висока. Тя далеч надхвърля инсталирането му. Постоянните актуализации изискват надежден и евтин достъп до интернет. За средния собственик на телефон в един нововъзникващ пазар това може да е сериозно предизвикателство.

Най-сетне, приложенията трябва да са релевантни към съответния пазар. А пазарите са толкова различни!

Когато става дума за цифрова стратегия „клиентът на първо място“, компаниите трябва да си зададат въпроса дали мобилното приложение е наистина най-добрият начин да достигнат до целевата си аудитория, препоръчва де Вилиерс.

Според прогнозите на Gartner, до края на 2019 г. 20% от марките ще „изхвърлят“ мобилното си приложение. Нещо повече, в прогнозите си от 2018 г. анализаторите предвиждат, че до 2021 г. над 50% от корпорациите ще харчат повече годишно за ботове и чатботове, отколкото за разработката на мобилни приложения. И това изглежда по-логично, когато се запитаме „къде са потребителите всъщност?“

Да срещнат потребителите си там, където те вече са отишли – това препоръчва маркетинологът. Вместо да инвестират купища пари в разработване, тестване, крос-платформена съвместимост, потребителски интерфейси и т.н., фирмите е по-добре да отидат там, където потребителите вече са се упътили. Става дума за дигиталните платформи, които вече се използват от съответната целева аудитория.

Къде са клиентите? Ползват ли Twitter, Facebook Messenger, Instagram? Те са вече там и не е нужно да бъдат приласкавани да теглят и инсталират нови и нови приложения – достатъчно е да им се предложи интуитивен интерфейс, който удобно им дава функционалността, която марката предлага.

Този подход наистина е в стил „крайният клиент на първо място“ и спестява много усилия, главоболия и… бюджети.