Коденето не е ключова предпоставка за ИТ кариера

Техническите умения са наистина важни, но с възхода на изкуствения интелект, на преден план излиза креативността

Мнозина се опасяват, че ще станат неконкурентни в технологичния сектор, ако не притежават умението да програмират. Но според мениджъра на лондонския кампус за споделена работа на Google, техническите умения не са ключова предпоставка за кариера в ИТ сектора.

Когато за първи път влиза в технологичната сфера, Сара Дринкуотър счита себе си за просто един кодер. Но това възприятие се оказва невярно. Попадайки в страхотна компания като Google, тя вижда там невероятни мениджъри по развитие на бизнеса, търговци, специалисти по продажби и други технически хора. „Големите компании имат нужда от всички тези умения”, казва Дринкуотър пред CNBC.

Лондонският кампус на Google е приел няколко стартиращи фирми, на които дава възможност да работят и да развиват бизнеса си. Тези фирми нямат нищо общо с Google – проектът на интернет гиганта цели да им помогне на ранния етап на развитие.

Появата на изкуствения интелект (AI) означава, че технологичните служители вече не се нуждаят от техническо ноу-хау, тъй като AI е в състояние да автоматизира много от процесите, свързани с работата с дигитални платформи.

Очевидно е, че техническите умения са наистина важни, но с възхода на AI ще виждаме все повече технологии, които и неподготвени технически хора могат да използват, за да задвижат AI в стартиращите фирми, смята Сара Дринкуотър.

Тя самата идва от сферата на хуманитарните науки и твърди, че фирмите от сектора на технологиите все повече търсят таланти от творческите индустрии, както и инженери. Дринкуотър отхвърля дори автобиографиите като документ, удостоверяващ колко успешен е даден специалист,обяснявайки, че индустрията вече се нуждае от хора с разнообразни умения.

„Мисля, че автобиографиите са малко остарели”, казва тя. „Все повече се касае за умения, все повече става въпрос за мислене. В малкия стартъп имате нужда от някой, който се чувства комфортно с идването си и започва да върши работа”.

Коментари по темата: „Коденето не е ключова предпоставка за ИТ кариера”

добавете коментар...

  1. Димитър Иванов

    До ~
    Тук не става дума само за този тип конфиденциална информация, а за информация, която никой не иска да дава и я знаят определн кръг от хора. Прочети пак тази част от предният ми коментар. В това се крие основната ми теза в случая.

    За коденето, мисленето и целия процес, който е по-важен съм напълно съглесен с теб. Найстине самото “кодене”, не е толкова важно колкото проектирането, архитектурата, балансирането на системата.
    Аз като програмист ще те попитам – защо си мислиш, че на AI не могат да му дадат хиляди Best Practices, Design Patterns, Architecture designs & solutions, algorithms of optimization & normalization for databases, network bottlenecks, security schema, authorization procedures, etc. etc. etc. и самия AI да дава нещо като готови предложения от А до Я за определени системи. От там някой Software Architect да ги преглежда, избира, после пак AI да прави простото кодене – small business logic based on object oriented programming practices, database queries, automated QA и т.н., да предлага template user forms and simple designs и да спести нещо като 80% от developers, designers, SQL admins etc.?

    А, мериджеите ще прегреждат и одобряват и цъкат и език, ще цъкат по срещи и оперативки лафче и ще си сравняват AI-тата 😉 … докато един ден АI-тата не забъркат такава каша, че наемането на ххххх developers няма да може да оправи нещата, но в крайна сметка мериджеите ще кажат, че са невинни, защото в крайна сметка всички ползват AI и облак, те какво по-различно и лошо са направили?

  2. ~

    До Димитър Иванов:

    Малко се изсилих, като казах, че AI + оптимизационни алгоритми ще изринат всичкото меринджей, признавам си.

    Но, истината е, че тези, които ти описваш, са меко казано малцинство, най-вероятно достигат 10-15% от общия брой мениджъри в големите компании, а в повечето не минават и 1 на 100.

    “Коденето” само по себе си има маргинална стойност като умение, несъществена. Дайте ми човек, който може да мисли, и ще го науча за няколко месеца да коди.

    Мисловната дейност необходима за проектиране, планиране, оптимизиране на софтуер от най-големите детайли до най-малките е това, което има значение. Това е едно от последните неща, които AI ще научи. Последното е да изследва света около себе си, да започне да изгражда теории, да ги доказва теоритично и експериментално.

    Но, и двете неща ще станат далеч след като замени 99.999% от меринджеите.

    Относно конфиденциалната информация не виждам как ще е само и единствено в главите на меринджеите само. Без писмен документ няма нищо. Вече никой не пише на ръка, нито на пишеща машина. Следователно, всичката тази конфиденциална информация вече е цифровизирана.
    Въпросът е дали собствениците на тази информация предпочитат да се доверят на алгоритмична или човешка обработка, няма нищо общо с конфиденциалност.

  3. Киро

    То нали видяхме и умните устройства – колко са умни, та сега и с изкуствения интелект, дето щял да замени персонала във фирмите. Хе-хе-хе! 🙂

  4. Димитър Иванов

    До ~:
    Това, което си написал е правилно, аргументирано и аз съм съгласен с него, но в статията и в коментарите отдолу не е представена цялата информация (всички аргументи), за да може току-така да се вадят изводи на кило.

    Принципно съм на същата позиция за така наречените меринджъри, но да се има в предвид, че този тип хора, комуникират с други такива и при вземането на решенията не само информацията записана и смляна в папките тежи, а почти винаги много странична информация, която е confidential, not official и другите в процеса не я знаят, често дори собствениците на фирмите не я знаят. Тук не става дума само за някакви далавери, лично предпочитания, любовни връзки и т.н., но и за друг тип информация като корпоративен шпионаж, тайни, слухове, бъдещи планове, неофициални оценки, комбинации от възможности за определени бизнес начинания и т.н. Често този тип информация и комуникация се оказват решаващи за определени решения, а не смляното от експертите по-долу.

    Този тип информация никога няма да я вкарат в базите данни, от които се обучава което и да е AI по много ясни причини – никой няма да я даде, тя е динамична и съвсем непредвидима и т.н. Така, че както казва кака Сара, ще има увеличение на нуждата от много други качества и способности в съвкупност от високо ниво на технически познания 😉 – дали са програмистки, административни, бази данни и т.н. са теми на други статии.

  5. ~

    До @:

    Очевидно си в категорията на меринджеите, щом не можеш да възприемеш повече от едно изречение.

    Можеш да прочетеш и мнението на Фили, изключително адекватно и на място.

    Ще се пробвам пак, с малко допълнителни пояснения:

    Капацитетът на краткотрайната човешка памет е 7-9 събития/факта/елемента. Мисловната дейност ползва краткотрайната памет, т.е. трябва да “извадиш” фактите от дълготрайната памет (или от написан документ, все тая) в краткотрайната памет и чак тогава мозъкът има капацитета да анализира.

    В същото време, компютрите могат да боравят с милиарди елементи/факти/…

    По-рано бях написал:
    “На управленските нива трудността не идва от сложните задачи, които борят.”

    Това се превежда в “на управленските нива задачите и фактите са прости и ясни”, сега допълвам – най-често сдъвкани и изплюти като за идиоти – всичко това свършено от служителите под тях.

    Смляната информация подлежи на автоматичен анализ базиран на алгоритми, които едни изключително умни НЕмеринджеи са измислили и разработили.

    Това го бях написал по следния начин:
    “За такива неща дори обикновени оптимизационни алгоритми са по-добри от хората. С малко намеса от страна на AI да параметризира задачите, ще изринем всичкото меринджеи.”

    В този смисъл, да седнеш да обясняваш, че AI ще замени хората на високоинтелектуалния труд, а да издига в култ меринджеите, е потресаващо зле.
    Предлагам на Сара да пие една студена вода, както намеква собствената ѝ фамилия, и да се гръмне.

  6. olo

    AI лакей кога?

  7. Фактите гледайте

    “Тя самата идва от сферата на хуманитарни науки и твърди, че фирмите от сектора на технологиите все повече търсят таланти от творческите индустрии, както и инженери”. Тя – Сара Дринкуотър е шеф на кампуса за co-working на Гугъл в Лондон.

  8. :)

    Журналисти ли? Защо пишете думата преписвач с толкова много грешки? Според мен някой е преписал с двата си крака някаква чужда статия и се е получил тоя бълвоч.

    А иначе, далечч от темата, може коденето да не е ключова предпоставка за IT кариера, но пък със сигурност е най-добре заплатеният труд в IT средата

  9. Anonymous

    Да, както заглавието важи за ИТ специалистите, така важи и коментарът за журналистите. Можеш да се научиш да четеш и пишеш, но не е сигурно, че притежаваш или можеш да развиеш способности да анализираш, да правиш връзка между събитията, да прогнозираш и – особено важно – да си обективен.

  10. N

    Умението да се чете и пише не е ключова предпоставка за кариера в журналистиката и издателската дейност … Хубаво ли е а?

  11. r

    <!– –>
    document.write(‘AI’);
    <!– –>

  12. id10t

    Коденето ????

    alert(‘Idiots’);

  13. Фили

    Тази бръщолеви заучени фрази. AI (ако изобщо станр някога) ще замени първо нея. Менажерите без технически и domain knowledge за нищо не стават. От много soft skills се става мека китка – това врамките на шегата.
    Според мен бъдещето е много по-оптимизирани компании от сега с мн. по малко служители никакъв middle менаджмент. И тези които реално вършат работата на ниско ниво да са натоварени с много повече разнообразни задачи.

  14. (c:

    Ей, тоя изкуствен интелект, голяма работа се оказа!

    Ще замени всички дейности, в които се изисква мислене, после най-вероятно ще замени и изследователи, лаборанти, научни работници; Айнщайн ще замени! Но, по някаква тъпоумна логика никога няма да замени кухите лейки на ръководни позиции.

  15. @

    Статията е такава, каквато е таргет групата. 😉

    > “На управленските нива трудността не идва от сложните задачи, които борят. Идва от множеството фактори, които влияят върху взимането на решения.”

    Именно множеството фактори усложнява задачата по взимането на решения, драги ми Патиланчо. 😀 Сега помисли върху това множество от фактори малко, за да разбереш защо предложението ти е по-далеч от отменянето на човешките меринджеи, отколкото първоначало мислиш.

  16. ~

    По-голямо малоумие не бях чел.

    AI няма да замени високоинтелектуалния труд доста дълго време.

    Това, което AI може да замени, са точно малоумните меринджейчета.

    На управленските нива трудността не идва от сложните задачи, които борят. Идва от множеството фактори, които влияят върху взимането на решения.
    За такива неща дори обикновени оптимизационни алгоритми са по-добри от хората. С малко намеса от страна на AI да параметризира задачите, ще изринем всичкото меринджеи.

    😀

Коментар