Преживяванията на жертвите на онлайн тормоз обикновено се подценяват (източник: CCO Public Domain)
От онлайн форуми до общностни групи в социалните мрежи – и научните изследвания, и практическият опит показват, че хората са по-склонни да обиждат и да използват груб език онлайн, отколкото при разговор лице в лице, особено когато имат прикритието на анонимността зад компютъра.
Нови изследвания, които бяха публикувани в „Социална психология и науки за личността“, показват, че хората реагират по-слабо към грубата реч в дигиталните канали и виждат жертвите на агресивните послания като по-малко наранени, отколкото ако същите думи биха били изречени на живо.
„Много от нас са потресени, когато хора като Мило Иянопулос* обиждат и тормозят хората в Twitter, а след това се разхождат по телевизиите и обясняват, че думите в дигиталното пространство не могат да навредят на никого“, казва Къртис Пюрюр от Университета на Южна Флорида, водещ автор на изследването.
„Но данните ни установяват, че гледната точка на Иянопулос всъщност резонира с много от нас до известна степен“, допълва Пюрюр, цитиран от phys.org. „Изглежда, че очакваме хората да са по-малко наранени от грубите думи в определени дигитални среди, реагираме с по-малко възмущение. Това може да направи по-лесно подценяването на преживяванията на жертвите на онлайн тормоз“.
Пюрюр и колегата му Джоузеф Вандело са проверили реакциите на хората на негативни коментари и гневни ситуации чрез четири проучвания. В тях учените изследвали реакциите спрямо злонамерени коментари, направени лице в лице и в различни онлайн среди.
В едно от проучванията сред 270 студенти на хората бил представен образ на простак-непукист, коментиращ „вървете си обратно в задния двор на майка си“, в три различни среди: лице в лице; онлайн с придружаваща социална информация (например имена и снимки на автора); онлайн с малко социална информация.
В друго проучване сред 283 души на участниците била прочетена забележка, обиждаща жена заради коментар на тема инфраструктура; негативният коментар бил представен в онлайн форум с малко социална информация и като публично събитие.
Във всеки от проведените експерименти участниците изразили повече тревога и загриженост спрямо негативните коментари, изказани лице в лице, отколкото към същия вид реакции, изявени в дигиталната среда.
Сравнявайки цифровите платформи, учените отчели смесени резултати. Наличието на повече социална информация – например имена и снимки – поражда повече реакции към неприятните коментари, установили учените. Но дори когато авторите са идентифицируеми, обидната реч все пак се оказва по-малко шокираща заради самия факт, че е в цифровите среди.
Индикаторите, които правят даден човек разпознаваем, могат да бъдат замъглени в онлайн средата, предполага Пюрюр. Тази липса на „персонализация“ може да „притъпи“ социалните признаци, които подсказват на хората, че някой е жертва на агресия – което прави по-малко вероятно наблюдателите да реагират и да предприемат някакво действие от името на жертвата.
Друг аспект на „замъглената“ реакция спрямо обидните коментари идва от това, което учените условно описват като „обръгване“ – било то заради огромния обем съобщения за тормоз онлайн, или заради прекомерното излагане на онлайн тормоз.
В крайна сметка има доста голямо значение как са формирани нашите онлайн общности, казват Пюрюр и Вандело. Изграждането на цифрови платформи, които деперсонализират потребителите и насърчават възприемането на злонамереното слово като нещо нормално, все повече ще притъпяват нашите сетива и чувствителността ни към агресията онлайн.
„Но ако нашите норми и очаквания започват да отразяват това, че думите в цифровата среда наистина имат значение като реалните думи, разликата между това как реагираме на агресията в цифровото и във физическото пространство може да се стопи“, заключава Пюрюр.