Законите в ЕС третират различно омразата онлайн

Съществени различия между законодателството в областта на проявите на омраза онлайн показва проучване сред над 1/3 от държавите на ЕС, вкл. България, проведено в рамките на проекта МАНДОЛА на Международната академия за обучение по кибер-разследвания.

Различията се дължат основно на непълно транспониране на международните и европейските правни инструменти в националните законодателства. Според експертите, това може да доведе до по-ниски наказания или ненаказуемост на определен тип поведение, мотивирано от омраза.

Пет са проявленията, които са незаконни във всички или в почти всички изследвани държави:

• Публичното подбуждане към или иницииране на омраза или дискриминация срещу група от хора или член на тази група: а) въз основа на раса, народност, етнически произход или религия и б) когато проявлението е насочено срещу обществения ред или мир и когато е заплашително или обидно. Голяма част от държавите включват и други основания, като сексуална ориентация (7 от 10 държави), пол или инвалидност.

• Публичното разпространение на ксенофобски или расистки материали, които проповядват/подбуждат към омраза/насилие/дискриминация е незаконно в повечето от държавите. Половината от държавите включват тук и използването на компютърна система за разпространение/проповядване на омраза, дискриминация или насилие.

• Публичната обида на лице или група от хора въз основа на раса, народност, етнически произход или религия е забранено от закона в 10 държави, но само 6 от тях приемат едно лице или група като жертви.

• Публичната клевета или обида е забранена в 10 държави, в осем от тях подлежи на наказателна отговорност.

• Директната или индиректната дискриминация/тормоз в определени сфери е напълно или частично включена в законодателството на всички държави. В седем държави подлежи на наказателна отговорност, а в три – на административна.

Докладът препоръчва да се направи преглед на българското законодателство (особено в наказателно-правната му част), за да се прецени доколко прецизно е съобразено то с ангажиментите на страната ни по европейски и международни актове и целесъобразността от въвеждане на законова дефиниция на „престъпление от омраза”.

Необходимо е в съществуващите в Наказателния кодекс текстове да се уеднаквят признаците, които могат да послужат като мотив за извършване на престъпление от омраза, смятат още експертите. Анализът е направен въз основа на допитване до правни експерти от всяка една от държавите, участващи в проекта – България, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Кипър, Румъния, Франция и Холандия.

Въз основа на анализа е разработено ръководството „Езикът на омразата онлайн – въпроси и отговори”. Документът представя международните и европейските правни инструменти, ролята на различните страни в процеса и предоставя списък с над 20 често задавани въпроси. Наръчникът ще бъде от полза както за жертвите на такива престъплeния, така и за потребителите, които искат да научат повече. Проблемът е разгледан и в контекста на различни съдебни решения.

Документите ще бъдат представени по време на специално организирана за целта среща в Брюксел на 15 декември 2016 г. пред експерти от правоохранителните органи, НПО сектора, бизнеса, академичните институции и медиите.