Летящи таксита след 5 години? Айде де!

Летящите коли идват, но ще можем ли да се возим на тях без колизии във въздуха (източник: Bell Helicopter Textron Inc.)

Електрически, летящи, безпилотни – такива ще са превозните средства на бъдещето. По инерция можем да кажем „колите на бъдещето”, но предвид способностите им да летят, „кола” вече едва ли е подходяща дума.

Наскоро американската космическа компания Bell Nexus представи своята концепция за въздушно такси – на изложението Consumer Electronics Show (CES). Тя отива дори по-далеч: представата е за бъдеще, в което и качването, и слизането се случват горе, в небето, а не на земята.

Кога ще го видим това бъдеще? Според някои – след около 5 години. Но дали това не е много дръзка прогноза? Има няколко въпроса, на които трябва да си отговорим, преди да можем да превърнем тази визия в реалност.

Къде ще излитаме и кацаме?

Концепциите за летящите коли предполагат много форми и размери. Някои модели могат да возят четирима пътници, други – само един; някои имат един ротор, някои – четири. При всички случаи площадките за кацане и излитане най-вероятно ще наподобяват тези на хеликоптерите. Това ще рече – здрава повърхност с диаметър около 15 метра.

Трудно е да си представим голям брой 15-метрови площадки за кацане в градската среда, особено в непосредствена близост до електропроводи и сгради. Може би може да сложим такива площадки по парковете? Или в градинките между блоковете? А може би на покривите на сградите? Но проектирани ли са те да кацат коли по тях?

Кой кога ще излита и каца?

Летящите коли няма да могат да летят едновременно навсякъде, за да се предотвратят инциденти. Ще трябва да има последователност на излитанията и кацанията. Но кой ще решава кой кога може да излети или кацне? Сутрин всички бързат за работа – кой ще трябва да изчака повече?

Самите площадки, подобно на хеликоптерните площадки и летищата, трябва да имат график на излитанията и кацанията: различните полети трябва да се изчакват, за да не стане катастрофа. Това значи, че от една площадка могат да излетят ограничен брой летящи таксита. А ако напливът е голям, кой ще се жертва да не излети?

Можем ли да гарантираме безопасността им?

Съществуващите хеликоптери летят безопасно, стига да са налице достатъчно витла, достатъчно гориво, кадърен пилот и прилични атмосферни условия. Разходите за хеликоптерите обаче са прекалено високи за средния потребител.

Дроновете ще са по-малки, пъргави, маневрени, но пък дали ще са достатъчно безопасни? Един тревожен въпрос е дали ще имат достатъчно мощност да се справят винаги във всяка ситуация. Засега батериите са „тясното място” на превозните средства, задвижвани от електрическа енергия.

Надеждността на навигационните системи също ще е от решаващо значение. Всяко смущение на сигнала може да се окаже проблем с потенциално фатални последици.

Отворен остава и въпросът за надеждността на решенията на изкуствения разум, който ще управлява безпилотните превозни средства. За момента е видно, че изкуственият интелект не може пълноценно да замести човешката преценка.

Всичко това поставя въпроса ще можем ли да се возим на летящите коли без колизии във въздуха?

Какво ще се случва при лошо време?

Ще могат ли летящите, безпилотни превозни средства да се движат при по-тежки метеорологични условия? Безпилотните коли, които се тестват в момента, се справят добре само в перфектно време – снежинките и водите капки при сняг и дъжд объркват техните радарни системи, камери и Lidar скенери. А как ще се справят лятящите коли тогава?

Нещо повече. В градската среда дори в добро време въздушните движения са предизвикателство. Големият брой сгради създава турбилентност, каквато няма над гладките равнинни и гористи местности. В допълнение към това наличието на високи сгради и небостъргачи „гарнира” тази турбулентност с още повече въздушни завихряния и течения.

Оттук произтича и другият въпрос – кой, кога и на база какви критерии ще преценява дали въздушнят трафик не трябва да бъде прекратен? Кога ще се налага дроновете да бъдат заземени заради лошото време? Как ще се случва това?

Ще има ли регулатор на въздушния пътнически трафик?

Всички видове транспорт днес са регламентирани със закон и за тях има отговорни институции. Дори движението на каруците е регламентирано. Оттам насетне има органи по спазването на реда при пътния транспорт, при железопътния, при въздушния, при обществения…

Ще бъде необходимо новият, въздушен транспорт също да бъде регламентиран законово. А след това ще стане нужно да има администрация, която се занимава с управлението, регулирането и контролирането на този нов вид транспорт. Но коя ще е тя? Дали ще е изцяло нова институция?

Или може би някаква „кръстоска” между вече съществуващите администрации по пътното движение и ръководството на въздушния трафик? Особено в началото, когато броят на потребителите е малък, съществуването на новата бюрократична структура ще изглежда като извънредно утежнение за данъкоплатците.