Ако денонощието беше 27 часа и играем непрекъснато, може да се увредим психиката си (снимка: CCO Public Domain)
Компютърните игри са демонизирани почти от самото им появяване през 80-те години на миналия век. Напоследък все повече научни екипи изследват ефекта от игрите върху психиката на хората и резултатите не будят особена тревога.
Родителите от 80-те в САЩ се страхуваха да гледат децата си пред телевизора, докато играят някакъв „Супер Мариос Брос”. И у нас по-късно хората не гледаха с доверие в новия вид забавление.
През последните години се водят сериозни разговори за видеогрите и често преобладават мненията, че те ни правят жестоки. С увлечението по Doom, Mortal Kombat, GTA и други подобни игри се обясняват масовите екзекуции в училища и обществени места, включително от деца.
Неотдавнашно изследване на сингапурски учени, продължило две години, стига до интересни заключения. В него са участвали над 3000 млади хора, а целта е била да се установи има ли връзка между агресивния геймплей, различните видове жестокост и антисоциалното поведение.
В резултат на много тестове, изследователите стигат до заключението, че насилствените игри не карат хората да се държат агресивно и в реалния живот. За да се случат клинично забележими промени в човешкото поведение, ще са необходими 27 часа гейминг на денонощие с игри с рейтинг М (от 17 години), което, разбира се, е невъзможно като продължителност на заниманията с игри.
Пускането на почти всяка нова част от GTA е придружено и от нови обвинения от страна на журналисти и психолози, че продуктът на Rockstar Games има отрицателно въздействие върху умовете на младите хора. Защитниците на геймърската индустрия обаче имат сериозен аргумент да оборват ненаучните твърдения.
От играене на игри човек не може да превърти освен ако преди това не е имал някакви психически проблеми. Най вече за споменатите случай са луца който са израснали във семейства който постоянно се карат, бият и заплашват с страшни изразни и детето гледа от тях. Всяко разумно същество прави разликата между играене на игра и истинския живот независимо колко кървава и с колко убиства е тази игра дори да се отдалечим да говорим за филм или за децки който децата гледат това не им влиае по никакъв начин на развиващите се деца дори и 4 годишните лапенца правят разлика между ТВ детските и реалния живот в детската градина. Ами тез непълнолетни убици са най вече аудсайдъри изблъскани от обществеото заради различията си но това че са различни не значи че не са хора просто другите като ги игнорират, унижават, тормозят систематично, държат се с тях като с боклуци без да са сторили лошо и това защото мислят малко по разлино и не искат да са като другите еднотипни личности и след години на тероризиране идва момент в който просто не им издържат нервите така че в крайна сметка убитите са си сами виновни че са си позволявали такива отношения със други човешки същества. Не знам какво да кажа освен, че всяко действие си има равно по сила действие и противодействие.
Скибай ся пич, аз играя контра(примерно) от демо версията и. И все още не съм застрелял никого. Колкото повече играеш, толкова по – ясна разлика правиш между игра и действителност. И това е очевадно за всеки, който някога се е въртял покрай геймъри или е бил геймър. Също така колкото повече играеш, толкова по – лесно ти е да си определяш приоритетите и да се абстрахираш от желанията си, тоест, ставаш по – дисциплиниран и по – съвестен. Играенето в това отношение е като тренирането на някакъв спорт.
>Защитниците на геймърската индустрия обаче имат сериозен аргумент да оборват ненаучните твърдения.
Знаем ги тези аргументи от вид “$”.
Мисля, че няма от приятелите ми, който да не е играл Doom, Mortal Kombat, GTA и всякакви други и няма нито един агресивен.
“Едно денонощие в игри не стига за полудяване, смятат учени”
Абе какво денонощие сънуват тия платени от гейм индустрията клакьори. Не говорим даже и за година, а много години джасанье до 3-4 през нощта и после с 3, 4 часа сън да ходи на училище или на работа.