Е-тротинетките спестяват вредни емисии от горенето на изкопаеми горива, но батериите сами по себе си не са екологични (снимка: CCO Public Domain)
Вече две известни марки електрически тротинетки щъкат из София. Наред с тях доста хора вече имат своя личен, малък електрически скутер. Еколозите се надпреварват да ни уверяват, че симпатичните двуколки са екологичен транспорт и това само по себе си е причина да го предпочетем. Така ли е наистина?
Електрическите скутери, рекламирани като градски транспорт с нулеви емисии, превземат градските улици по целия свят. Компаниите, които ни ги предлагат, настояват, че вездесъщите двуколесни превозни средства са благодат за околната среда и ограничават глобалното затопляне.
Споделените скутери, които не изискват докинг станции, могат да бъдат използвани за придвижване от врата до врата. Така се избягва стресиращото търсене на места за паркиране. Не отделят каквито и да е вредни емисии по време на използване, а и са тихи – фактор, който също има значение в шумната и натоварена градска среда.
По-бързи са – с електрическа тротинетка човек може да стигне доста по-скоро до желаното място, отколкото с кола или автобус из центъра на града. „Микромобилността може, теоретично, да обхване всички пътнически пътувания в рамките на 7-8 километра, които представляват 50 до 60 процента от пътуванията Китай, Европейския съюз и Съединените щати”, съветват от консултантската компания McKinsey.
Гориво или батерии
Първият спорен въпрос относно опазването на околната среда e източникът на енергия. Е-тротинетките спестяват вредни емисии от горенето на изкопаеми горива, които биха се отделили при возенето с кола. Ала и батериите сами по себе си не са екологични.
Проблем при батериите е съдържанието на вещества, които са потенциално опасни за природата. Това е причината акумулаторните системи да се събират по специални програми за рециклиране.
Друг въпрос е и добиването на самите материали за тези батерии. Мините, които осигуряват лития за литиево-йонните батерии, съсипват природата, а са и тема на политико-икономически междуособици.
Кратък живот
Съществува и голяма неяснота по отношение на продължителността на живота на споделените е-скутери. Той варира в зависимост от хардуера и интензивността на използване.
Това е ключов въпрос – колко дълго траят тези тротинетки – това също е определящо за въздействието им върху околната среда.
„Към днешна дата е невъзможно да се каже дали е-скутерите са добри или лоши за околната среда, тъй като ни липсва дългосрочна статистика за жизнените им цикли”, казва Денис Бенита, транспортен инженер в „Ademe”, цитиран от Phys.org.
Едно проучване от Луисвил, Кентъки, определи средната продължителност на живота на е-тротинетката на… 28 дена. Друго изследване показва, че става дума по-скоро за три месеца.
И в двата случая става дума за вещ, чиито живот е твърде кратък – а след това тя се превръща в е-отпадък.
Някои от фирмите, които поддържат системи от споделени е-тротинетки, вече са разбрали за проблема и са въвели схеми за рециклиране. Те прилагат схема за повторно използване на повечето компоненти – до 70% от частите на отпадналите от употреба скутери.
Кой кара тротинетка
Това всъщност е въпросът, който събужда всички съмнения относно екологичността на скутерите.
Факт е, че има известен брой автомобилни превози, които не могат да бъдат заместени от тротинетка (или велосипед, или кънки). Това са доставките на колетни пратки, зареждането на стоки за магазините и др. Сред останалите водачи обаче колцина са склонни да оставят автомобила, за да потеглят с тротинетка.
Наскоро проведено проучване на Lime сред 4500 потребители в Париж показа, че ако нямат достъп до е-тротинетка, 44 процента от возещите се биха избрали да изминат желаните разстояния пеша. 12 процента са заявили, че биха карали колело. Други 30 процента биха използвали обществения транспорт.
С две думи, почти никой няма да слезе от автомобила си и да тръгне с тротинетка. Скутери карат хора, които и без друго се придвижват по екологичен начин.
Именно това събужда съмненията доколко новият вид градска мобилност е щадящ за околната среда.
Интензивното дишане на мръсния Софийски въздух си е твърде вредно начинание. Това не ви е Холандия, където една голяма част от улиците са затворени за автомобили и така хората са стимулирани да ползват велосипеди, а въздухът е осезаемо по-чист…
До долния еко-не-знам-какъв. Карал съм и велосипед. Не става да отидеш в офиса потен. Що се правите на неразбрали, не знам! Освен това при скутера няма специални изисквания за облекло. Можеш да се качиш с костюм. Да не говорим, че го ползвам от началото на март тази година, когато температурите бяха -4 градуса сутрин. С велосипеда лятно време перях тениски всеки ден и скапвах 1-2 на месец от това. Те също не са безплатни. Що не им сметнете на тях въглеродния отпечатък? Да не говорим, че разпрах два чифта гащи да надкрачвам велосипеда при спиране, пресичане и разминаване. 1 счупена ръка още първия месец не я слагам в сметката, макар да е сериозен разход. Имайте предвид, че въглеродния отпечатък на модната индустрия е втория най-голям в света. Преди това вървях пеша всеки ден – 10 км общо средно. По един чифт маркови обувки на месец грубо+1 чифт дънки се протъркват/износват. Сега това не е така. Да знаете, че няма безплатен обяд, а в момента е пълно с велосипеди по 5-6 хил. лв. и това не е еко, защото някой като ги прибере тия пари по веригата познайте къде ще ги налее. Колкото до обездвижването – дайте друг аргумент. Който иска се движи.
В какъв глупав и алчен за пари свят живеем.
Няма нищо по-екологично от обикновения велосипед.
На 100% чисто и полезно като физическо натоварване да се въртят педалите.
Какви се тези лудости и глупости с планини от електронни отпадъци ще ни тровят и унищожават планетата задари кефа и пичалбата на някой си сульо и пульо дето им викат сериен предприемач – престъпник към околната среда.
Модела работи, ако скутера е собствен се кара по хубав път. Определено има смисъл. Освен това ще излязат и нови наистина здрави модели(сегашните са китайски дизайн, китайски части).