Все повече хора носят фитнес тракери, за да следят здравните си показатели при физически занимания. В бъдеще броят на сензорите в тези електронни устройства може да се увеличи толкова много, че енергията, необходима за захранването им, да надхвърли капацитета на батериите.
Технологията за генериране на енергия от заобикалящото пространство може да реши въпроса за автономното захранване на носимата електроника. Един от най-екзотичните подходи за решаване на проблема е използването на обикновената човешка пот като източник на енергия.
Изследователи от Калифорнийския технологичен институт дават надежди, че потта може да бъде „гориво” за носимата електроника. По време на експериментите се оказва, че това е напълно възможно.
Учените са създали и тествали гъвкава обвивка, която се прикрепя към кожата като пластир и е в състояние да осигури захранване на носими сензори и дори да поддържа безжични Bluetooth модули.
Обвивка или слой с контакти, направени от въглеродни нанотръби с катализатори, изработени от съединение на платина и кобалт, съдържа ензим, който разгражда продуктите на метаболизма в потта.
Лактатът, или млечната киселина, се разлага в слоя с контакти, който има структура на композитна мрежа. В слоя млечната киселина се смесва с въздух и ензим, което води до образуването на вода и пируват.
Полученият биотопливен елемент може да работи непрекъснато в продължение на 60 часа. Един квадратен сантиметър от този елемент (пластир) генерира до 35 mW енергия. Това е достатъчно, за да поддържа работата на носими сензори, някои електронни протези и да захранва интерфейса човек-машина.
Но всичко това предстои да се реализира в бъдеще. Технологията трябва да бъде разработена и доведена до търговско ниво, което ще отнеме много време.
Вместо това защо не енергия от разлика в температурите?
“https://en.wikipedia.org/wiki/Thermoelectric_generator”
“https://www.powerwatch.com/”
Ще имаме първата пи рода си ВМЕЦ или
Веско Маринов Ел.Централа
Веселин Маринов ще стане още по-популярен.