Време е видеоконференциите да се очовечат

Редица технологични компании искат да направят телеприсъствието по-завладяващо
(снимка: CC0 Public Domain)

Пандемията ни научи да използваме видеоконферентни връзки за работа и учене. Предимствата са очевидни: по-малко загубено време в пътуване, по-голяма гъвкавост за работещите и възможност да се грижат за деца и възрастни, големи спестявания от офис-пространства и не на последно място – по-чист въздух. Ала сега е време видеоконференциите да се променят и да се очовечат, смятат специалисти.

Епидемията Covid-19 ни научи да боравим със Zoom, Skype, Google Meet, MS Teams и куп други програми за видеовръзка. Сега обаче сме гладни за нещо по-добро. Ще отнеме известно време, докато едрите и тежки VR слушалки олекнат и станат по-поносими за ежедневна употреба. Ето защо редица стартъпи и технологични гиганти като Google и Facebook мислят върху продукти, които да направят телеприсъствието по-завладяващо, по-истинско, по-човечно – и добавят функции, типични за цифровото пространство: документи за съвместна работа, „бели дъски”, изкуствен разум.

Предстои ни интересно пътешествие. „Когато стане възможно хората да се виждат реалистично един друг, използването на видео-чат ще намалее драстично, защото това е гадната версия на това да бъдат заедно”, казва Джейсън Ситрон, изпълнителен директор на Discord – чат-услуга, първоначално предназначена за геймъри. „Недостатъците са ясни: липса на контакт очи в очи, замръзнали екрани, невъзможност за четене на жестове и мимики”. Какво можем да очакваме?

Виж ме, прочети в очите ми

Джеръми Бейлънсън, VR експерт в Станфордския университет, казва, че сега сме в „долината” на видеоконференциите. Контактът очи в очи е слаб, използва невербалната комуникация. Камерите ни са разположени над екрана и често изглежда, че събеседникът е „забил поглед долу”, защото той всъщност гледа в екрана под камерата.

Разбира се, възможен е отдалечен контакт очи в очи. Компании като Cisco от години продават луксозни системи за телеприсъствие с камера с висока разделителна способност и множество големи екрани. Изображението е с висока плътност, а ниската латентност и срещите на погледите създават усещането за действително физическо присъствие, но уви, тези суперсистеми с размер на стаята могат да струват шестцифрени суми.

Затова технологичният свят сега търси начин да подобри усещането за реалистичност по други начини. Google разшири приложението си Meet с функции за потискане на шума и подобряване на ниската осветеност, за да направи образите по-приятни. Messenger Rooms на Facebook позволяват ад-хок срещи, променяйки изображенията с фото-филтри, 360-градусови фонове и специални ефекти.

Що се отнася до контакта на очите, „има нискотехнологични начини да се подходи към това, включително неща като преначертаване на пикселите, които рисуват очите ви, за да се нагласят така, че да изглеждат малко по-нагоре, отколкото са, и да изглежда, че се гледаме очи в очи”, обяснява Хавиер Солтеро, генерален мениджър и вицепрезидент на G Suite на Google. Но в дългосрочен план това не е решение.

Смяна на лицето

Някои компании искат да изхвърлят видеото и да заменят лицата ни с предизвикателни аватари, такива с изразителни сигнали. Apple вече популяризира интелигентните „анимоджи”, които ви представят като животно, синхронизирайки думите с подходящи изражения на лицето. Facebook също се пробва, като дава на хората инструменти да изглеждат като (идеализирани) версии на действителния си вид.

Смут при конференциите

Големите събирания – онези, за които някога пътувахме – представляват може би най-голямото предизвикателство. Повечето разчитат на това първо да излъчват поточно лекцията на лектора, а после използват стандартна система за връзка с много хора, за да позволят на групи потребители да разговарят с презентатора след лекцията му.

На тази арена всевъзможни стартъпи правят всякакви експерименти. Така например стартъп, наречен Shindig, се опитва да възпроизведе жизнеността на панелните дискусии или интимността на бъбренето край камината. Участниците могат да провеждат частен видео-чат помежду си.

Друга млада фирма High Fidelity използва различен подход: 3D аудио, вид стереоскопично разпределение на звука, който симулира пренасянето на гласовете в реалния живот, както в малки групи, така и при огромни тълпи. „Може да гледате концерт на стадион и да чувате 10 000 души да крещят в далечината”, казват от фирмата.

Свободните разговори

Но свободното разговаряне по време на конференция е това, което е най-трудно за възпроизвеждане в дигиталния свят. На едно реално събитие в кафе-паузата хората си говорят, движат се наоколо, срещат се и се запознават помежду си. Тук са много важни невербалните сигнали – дали човек се е привел напред към някого и очевидно слуша внимателно, или пък небрежно си сипва чаша кафе и е свободен за заговаряне? Всичко в едно такова „меле” е продиктувано от изобилие от телесни сигнали.

Компания, наречена Wave, използва похватите на виртуалното взаимодействие от мултиплейър игри като Fortnite или World of Warcraft, чиито милиони играчи вече са създали начини за социализация, когато не се трепят един друг в играта. Достатъчно е човек да кликне върху името на оногова, с когото иска да говори, и се „телепортира” до неговото виртуално местоположение.

Друга фирма на име Online Town позволява на аватарите да се разхождат по конферентни зали, паркове и плажове. Техниката използва умен трик, за да заобиколи неловкостта от вклиняването в нечии разговор: когато се приближим към група разговарящи, чуваме по-ясно действителните им гласове, което позволява да преценим кога е подходящо да се присъединим.

Това, което липсва, е, разбира се, усещането – да бъдеш в бар или кафене с хора от плът и кръв и пълната полза от нашите еволюционни възприятия. Репликирането на късмета и лекотата на случайните срещи и многозначителните погледи е следващото предизвикателство за технологичния свят. Дали младите технологични иноватори ще смогнат да предадат и това?