Там някъде през 1880-те, няколко години след изобретяването на телефона, футуристите са си представяли как модерният лекар, неограничен от времето и пространството, лекува своите пациенти отвсякъде. „Този специалист ще седи сред мрежа от проводници“, гласи описанието, „и ще следи пулса на нацията“. Години и десетилетия след това медицинската практика остава все същата – с черна чанта в ръка, пълна с всевъзможни инструменти, лекарят броди, на кон или в автомобил, от пациент при пациент, по домовете. Към средата на 20 век обаче концепцията рязко се изменя и лекарите престават да ходят от домакинство на домакинство.
„Старата школа на домашното посещение е просто непрактична“, казва Чарлс Оуенс, директор на Центъра за изследвания в областта на общественото здраве към Южния университет в Джорджия, САЩ. Автомобилите, общественият транспорт и разпръснатите болнични системи в крайна сметка преобразуват домашните посещения от стандарт за грижата в някаква екзотика. Пациентите започват да се тълпят пред лекарските кабинети. Днес домашното посещение от лекар е лукс.
Сега телемедицината, форсирана от пандемичните ограничения, изглежда като да възкресява домашното посещение на лекаря. Виртуалната среща с доктора е малко по-малко интимна от момента, в който той сяда на ръба на леглото на болния, но все пак е много по-лично преживяване от това да говориш с доктора в кабинет, пред чиято врата има цяла манифестация.
Ползи от домашния уют
„Лекарският кабинет е стресиращо място за всички“, казва Марк Фендрик, лекар в Michigan Medicine, цитиран от The Atlantic. „Някои неща, които ние, лекарите, търсим, са по-изкуствени в лекарския кабинет и по-реални вкъщи“.
Проучванията показват например, че измерванията на кръвното налягане, направени, когато пациентът седи сам на тихо място, са много по-точни. Хората със страх от болничната обстановка имат по-високо кръвно налягане в клинични условия в резултат на безпокойство или страх. Домашните тестове, каза Фендрик, могат по-добре да уловят обичайното кръвно налягане на човека.
По същия начин изглежда, че някои пациенти се справят по-добре с когнитивните тестове при телемедицински тест за деменция, казва Джулия Лоевентал, лекар от Бостънската болница в Бригъм. Тестовете в лекарския кабинет могат да дадат изкривени резултати, защото пациентите там са притеснени, на непознато място са и може да се чувстват дезориентирани, може да са изморени, изтощени, нервни, раздразнителни. А това влияе зле на концентрацията и вниманието им. У дома същите пациенти са по-спокойни и по-добре настроени. „Това намалява тревожността при теста“, казва Лоевентал.
Разговорите с психолозите също могат да се окажат по-добро решение, когато се правят дистанционно. Кристина Диеркес, 37-годишна, обикновено се страхува от края на всякак сесия на своята психо-терапия. „Оголваш душата си пред този човек… а после се сблъскваш с някого в асансьора или седиш в колата, плачеш и шофираш към къщи“. От март тя говори с терапевта си по телефона – заради пандемията. „Аз съм си вкъщи, в собственото си пространство, в собствения си пуловер. По-лесно ми е да си представя, че говоря със себе си или с някой, с когото се чувствам наистина в безопасност“, споделя тя.
Сюзън Кресли, педиатър в Пенсилвания, казва, че пациентите, които често са тревожни и стресирани в кабинета ѝ, са спокойни и бъбриви, когато разговарят с нея от своите спални. „Когато преместите игралното поле в домашната обстановка на детето, то е по-спокойно и нещата се получават много по-добре“.
Екранът на компютъра отваря по-широк прозорец към личността на всяко дете, споделя Кресли. Кара ли то моторетката, която се вижда на заден план, играе ли си с кучето, което тича навън и се вижда през прозореца? Какво има на рафта? „Изведнъж създаваме лична връзка с тях като хора“, казва тя. „Ние надникваме вътре в реалността на това, в което пациентите прекарват много време“.
Не за всекиго и не за всичко
Предимството на телемедицината, разбира се, до известна степен е субективно. Дейвид Бобър, 51-годишен, се затруднява да намери спокойно място у дома, където няма да бъде подслушан или прекъснат по време на психиатричните си сесии. Предпочита терапията на място, в кабинета. „Ще се радвам да седя на 4 стъпки, на другия край на стаята, и да нося маска“, казва той.
Необходимостта от вербализиране на телесните несгоди пред лекаря, който не може да докосне или прегледа пациента си отблизо, също може да бъде източник на дискомфорт. Джон Джонс, 54-годишен, казва, че е имал телемедицински преглед през април. „Мина добре, но какво ще стане, ако ме боли или нещо не е наред? Бих се притеснил колко добре описвам симптомите си“.
Липсата на наблюдение
Липсата на пряко наблюдение може да лиши лекаря от ценна информация за пациента и това може да е проблем при телемедицината. Семейният лекар Карман Чирво, например, казва, че не може да провери пулса на пациента си през екрана. Трудно е за лекаря да долови и други важни белези, които би могъл да открие в среща на живо, а те могат да са ценен източник на „улики“ за болести – например жълтеникав цвят на кожата, сенки под очите, треперене на ръцете – подобни прояви са признаци, които е трудно да се забележат добре през екрана.
Дори и при най-качествени камери образът, който лекарят вижда, може да бъде изкривен – например заради лоша светлина. Също така няма как да бъдат забелязани признаци като походка, стойка на тялото – други знаци, които лекарят може да долови при среща на живо. „Самото наблюдение как човек се изкачва по стълбите може да ви даде богата информация“, казва Чирво.
Не е за гледане
Фактор, който несъмнено оказва влияние, е притеснението на пациентите, че телемеицинската връзка може да разкрие за тях неща, които не биха искали да показват. Както подчертава медицинският историк от университета в Канзас Сити Кирби Рандолф, запазването на личния живот в тайна понякога е причината хората да предпочитат сами да идат в лекарски кабинет.
„Много пациенти не искат лекарят да вижда домашната им среда, защото се смущават“, казва тя. Те се боят, че ще бъдат обвинени за някои елементи от средата си – например ако лекарят съгледа на масата пепелник или пък опаковка от чипс“.
Технологичната изостаналост
В целия дебат около модерното посещение на лекаря чрез компютъра трябва да се взема предвид социалното неравенство, което възниква в резултат на технологичната „пропаст“. Много често хора, които се нуждаят от домашно посещение на лекаря, нямат необходимата техническа база за един телемедицински преглед. С особена сила това се отнася за възрастни хора, които трудно боравят с модерните технологии, и за бедни, които нямат компютри с качествени камери и високоскоростни интернет-връзки. Проблематични са и регионите с лошо интернет покритие.
Във всички тези случаи лекарят няма как да проведе пълноценен телемедицински преглед. Това на практика означава, че технологичната изостаналост се явява и социално-икономическа бездна.
до Anonymous
09/08/2020 12:37
може , ама пациентката трябва сама да си бръкне по дупките с камерата и току виж гинеколога се изпразнил без да иска… 🙂
доктор куин лечителката 🙂
телѐ-медицината …
Лекарят не може да те преслуша със стетоскопа, не може да провери мястото на болката/лимфните възли/сливиците, не може да погледне гърлото …
Определено не си представям как по прехвалената видео-конферентна връзка лекарят ще направи 95% от нещата, които нормално прави при преглед.
Дори няма да повдигам въпроса за по-сложните манипулации …
Медицина за телета и крави …
А посещение на гинеколог става ли онлайн?