(снимка: CC0 Public Domain)
Като софтуерен инженер Сара Гарнър обновява своя личен сайт редовно, но през цялото време, откакто го има, я преследва усещането, че нещо не е наред. Разбира се, има си необходимите връзки към своите профили в социалните медии и досие на своята професионална работа, но всъщност сайтът така и не отразява нейната личност. И така наскоро жената стига до идеята да си създаде страница, фокусирана върху музеите – тема, от която е обсебена. Страницата все още е в процес на изграждане, но Сара си я представя като кътче, което представя мислите й за любимите й музеи, описва емоциите, които са предизвикали, и приканва други хора да споделят любимите си музеи и наученото в тях.
Добре дошли в света на „цифровите градини”. Тези творчески превъплъщения на блоговете тихомълком завладяват интернет. Все повече хора могат да боравят с „back-end” програмен код, за да създадат сайтове, които са подобни на колажи или вид изкуство, все по-малко предсказуеми и все по-малко стандартизирани.
„Цифровите градини” изследват голямо разнообразие от теми. Те често се коригират и променят, за да покажат развитието на личността. Типични са за хора с нишови интереси. Чрез „цифровите градини” хората създават интернет, който не залага толкова силно на обратната връзка и на шумните пространства тип „форум”. Това са по-скоро „тихи” пространства, в които човек намира спокойствие с любимите си теми.
Корените на движението на „цифровите градини” може да се намерят далеч назад в 1998 г., когато Марк Бърнстейн въвежда идеята за „хипертекстовата градина”, аргументирайки пространства в интернет, които позволяват на човек да потъне в непознатото. „Всеки прави своите странни неща”, казва пред MIT Technology Review дизайнерката Маги Епълтън.
Днес „дигиталните градини” обсъждат книги и филми, предлагат мисли за философия и политика. Някои са произведения на изкуството сами по себе си – визуални шедьоври, които приканват зрителя да изследва. Други са по-семпли и практически полезни. Последните използват Google Docs или WordPress шаблони, за да споделят лични „списъци”.
Въпреки красивия общ термин „цифровите градини” не следват каквито и да е правила. Те не са блогове! Те не са платформи за социални медии. Да, осъществяват се връзки, но често това става чрез свързване с други дигитални градини или събиране във форуми като Reddit и Telegram.
Том Кричлоу – консултант, който от години обработва своята „дигитална градина”, описва основната разлика между блоговете от старата школа и дигиталното градинарство. „С блоговете говорите с голяма аудитория”, казва той. „С дигиталното градинарство вие говорите със себе си. Фокусирате се върху това, което искате да култивирате с течение на времето”.
Общото между въпросните градини е, че могат да бъдат редактирани по всяко време, за да отразят еволюцията и промяната у личността. Идеята е подобна на редактирането на запис в Уикипедия. Разбира се, „дигиталните градини” не са предназначени да бъдат „последна инстанция” по дадена тема. Като по-бавен и неумел начин за изследване на интернет, те се наслаждават на това, че не са окончателният източник, а просто един източник, казва Майк Колфийлд, експерт по цифрова грамотност във Вашингтонския държавен университет.
[related-posts]
Всъщност целият смисъл на „дигиталните градини” е, че те могат да растат и да се променят – и че едновременно могат да съществуват неограничен брой различни страници по една и съща тема. Всяка от тях е отворена колекция от бележки, ресурси, скици и проучвания, които човекът трупа.
Маги Апълтън, дизайнер по професия, поддържа такава лична градина, в която трупа информация за книги и технологии. Тя е учила за антрополог и казва, че е била привлечена от дигиталните градини поради тяхната дълбочина. „Съдържанието не е в Twitter и никога не се изтрива”, споделя тя.
Този дух на творчество и индивидуалност е нещото, което привлича множество хора към идеята. Някои предполагат, че цифровата градина е реакция към интернета, с който сме свикнали – там нещата стават „вайръл” (разпространяват се бързо като вирус), на промяната се гледа с пренебрежение, а сайтовете са едноизмерни. Профилите във Facebook и Twitter имат изрядни слотове за снимки и публикации, но ентусиастите на дигиталните градини отхвърлят тези фиксирани дизайнерски елементи. Усещането за време и пространство за изследване е ключово.
„Участвайки в дигиталното градинарство, вие постоянно намирате нови връзки, повече дълбочина и нюанси”, казва Коулфийлд, който изследва проблематиката на дезинформацията. „Това, за което пишете, не е вкаменена публикация в блог. Когато научите повече, добавяте към него”. Има израстване.
Създаването на уеб страница от нулата предоставя по-голяма творческа свобода от социалните медии и уеб хостинг сайтовете, но изисква известни познания по програмиране.
Повечето хора, които поддържат собствени виртуални градини, са на мнение, че това е бягство от ужасяващия тон на социалните мрежи и цялостното звучене на интернет в началото на 2020-те. Този дух в последно време подтиква много хора да бягат от социалните мрежи и дори да търсят „ваканция” от дигиталното общуване.
