Софтуерната ни индустрия има нужда от още 23 000 специалисти

Служителите в софтуерните компании внасят три пъти повече данъци и осигуровки от средното
(снимка: CC0 Public Domain)

1,5 млрд. лв. под формата на преки и косвени данъци могат да влязат в държавния бюджет от софтуерната индустрия през 2024 г., сочи годишният доклад на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за състоянието на сектора у нас.

В момента един зает в софтуерния сектор генерира за бюджета повече от 22 400 лв. под формата на данъци и осигуровки – три пъти над средното за страната, според „Барометър за състоянието на софтуерния сектор в България”, който БАСКОМ изготвя ежегодно със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co., стъпвайки на данни от над 4400 компании.

Допълнителните близо 625 млн. лв. в бюджета за 2024 г., спрямо 750 млн.лв. през 2019 г., ще бъдат генерирани от новоразкритите над 23 000  работни места през следващите 5 години (2020-2024), отбелязват анализаторите.

„Тези данни показват огромния потенциал на софтуерната индустрия да бъде двигател на българската икономика, да я изведе от кризата, да генерира висока добавена стойност и да осигури предвидими приходи в бюджета”, коментира Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.

„Неслучайно ние сме силно фокусирани върху образованието и в тази връзка е необходима  целенасочена държавна политика, която да подпомогне изграждането на нови специалисти за сектора, наред с множеството инициативи, които развива нашият бизнес в тази посока”, допълни той.

Възможностите за развитие на младите хора в софтуерния сектор в България продължават да са силно примамливи. Работните места през 2020 г. са се увеличили с над 3500, но ръстът на заетите в сектора се забавя, като през 2020 г. е най-ниският от десет години насам.

Продължава тенденцията около 35% от заетите в сектора да са жени, което нарежда България на първо място в ЕС по този показател с над два пъти средните за ЕС стойности.

Наблюдава се и нова тенденция – много от новонаетите в софтуерните компании са българи, завърнали се от чужбина, като в някои фирми достигат до 10% от общия брой служители.

Средното увеличение на работната заплата през 2020 г. запазва очакван ръст от приблизително 4%, като секторът продължава да плаща възнаграждения, които са над три пъти по-високи от средното в останалите сектори на икономиката.

Въпреки COVID-19  кризата, през 2020 г. софтуерният сектор бележи ръст на приходите от 10% при  5,5% спад на БВП на страната. Спрямо предходната година ръстът на приходите е по-малък (18,4% през 2019 г. спрямо 2018 г.), но все пак е сериозен на фона на тежките икономически последствия от световната пандемия.

Очакванията са за устойчив двуцифрен ръст за всяка една от следващите години до 2024 г. (14-19%). Това прави българският софтуерен сектор един от най-бързо растящите в страната.

Оперативните приходи на софтуерния сектор като процент от БВП възлизат на 3,3% през 2019 г., а през настоящата година се очаква да достигнат 3,8%. По прогнози на БАСКОМ, през 2024 г. този дял може да се увеличи почти двойно спрямо сегашното равнище, достигайки 6%.

Запазва се и тенденцията софтуерните компании да работят предимно за външните пазари. Очаква се експортната стойност за 2020 г. да нарасне с нови 12% и да достигне до 3,5 млрд. лв. спрямо 2019 г., когато ръстът на приходите от износ е бил 20% на годишна база, достигайки 3,1 млрд.лв.

Предвидимостта на данъчната политика е ключов фактор при инвестиционните решения на големи корпорации в ИТ сектора, а текущата данъчна политика дава крехко предимство на България спрямо други конкурентни дестинации, отбелязва БАСКОМ.

В същото време се изостря нуждата от увеличаване на държавния прием за технологичните специалности във висшите училища, от стимулиране на програми и академии за обучение на специалисти и от насочване на европейски средства за преквалификация в индустриите с висока добавена стойност.