Популярни ютюбъри създават собствени видео-сайтове

Много успешни „ютюбъри” вече са развили собствени бизнеси с видео
(снимка: CC0 Public Domain)

Независимо дали демонстрира астрономически скъп хардуер за компютърни игри или някоя евтина китайска джаджа, Линус Себастиан прави видеоклипове, които винаги пораждат силен отзвук и го превръщат в една от най-популярните технически личности в YouTube. Ала в YouTube неговите видеоклипове се появяват със седмица закъснение. Първо те дебютират на собствения му сайт, наречен Floatplane, който привлича много по-малко зрители.

„Google беше много, много добър с мен”, казва Линус. „Но все пак това са твърде много яйца в една кошница”. Влиятелният техничар вече не се чувства спокойно да разчита, че голямата уеб-компания вечно ще продължи да бъде това, което той нарича „добронамерен тиранин”, отбелязва BBC.

Себастиан съвсем не е единствената звезда в YouTube, която търси алтернативи. От доста време има значително напрежение между създателите на съдържание в YouTube и компанията, предоставяща платформата. Триенето варира от спорове относно приходите от реклами до проблеми с авторски права и дори до начина, по който видеоклиповете биват „препоръчвани” на хората. Много успешни „ютюбъри” вече са развили бизнеси, създали са собствени компании и се стремят да защитят своето бъдеще.

За феновете

През последните няколко години Линус и колегата му Люк Лафрениер са инвестирали значително в собствена платформа, наречена Floatplane (от float – плавам, и plane – самолет). Двамата подчертават, че тя не е и никога няма да бъде конкурент на YouTube.

Но двамината се надяват да осигурят платформа за съществуващите създатели на видео с лоялна аудитория, която може да е готова да плаща по мъничко, за да подкрепя директно любимите си създатели на видео-съдържание.

Ако сте автор на филми, то „това ще бъдат вашите истински, хардкор фенове”, обяснява Люк. „Няма алгоритъм, ще им бъде сервирано всичко, което правите”.

Засега фокусирана предимно върху авторите на видео с технологична тематика, платформата не е отворена за всички. Но се очаква постепенно да се разгърне. Създателите ѝ казват, че тя расте бавно и че „връщат печалбата обратно” в изграждането на сайта.

Създаването на ентусиазирана, сплотена общност около дадена тема има своите предимства, казва Люк. Във Floatplane „просто не съществува голяма част от отровата, която кипи в коментарите из публичните платформи като Twitter и YouTube”, обяснява той.

Собствен екип

Да се създаде и поддържа общност – това е причината и Corridor Digital – студио за визуални ефекти – да изгражда свой собствен сайт, който „живее” от феновете. Неговите основатели Сам Горски и Нико Пурингер са автори на филми, но започнали да публикуват в YouTube преди десетилетие, докато обикаляли Лос Анджелис като част от работата си по филмови проекти.

Днес тяхното многочленно студио е изключително популярно в YouTube заради видеоклиповете, които демонстрират най-добрите (и най-лошите) холивудски визуални ефекти и каскади. Наред с това Corridor Digital също така показват на публиката си как всеки сам може да направи свой собствен късометражен филм.

„YouTube беше нашият път. И това беше страхотен път”, казва Кристиан Фергерстрьом, един от продуцентите на студиото. Но споделя, че успехът в крайна сметка е накарал ръководството на компанията да се запита: „Какво ни пречи да правим това сами?”.

В сайта на Corridor Digital феновете печелят „продуцентски точки” с месечния си абонамент от 4 долара, които могат да дадат за „финансиране” на видеоклипове, които биха искали да видят. Публиката може да решава дали да подкрепи курс с инструкции как се правят видеоклипове, или пък да насочи парите за дадена кампания.

„Ние представяме само нещата, от които наистина се интересуваме, тоест които са ни страст”, казва Кристиан. „Продуцентските точки”, които феновете ни получават на уебсайта, са математическо уравнение за нас – за това как да правим шоу с бюджета, с който можем да работим”.

Но по отношение на приходите сайтът „определено не е на това ниво, което получаваме в YouTube”, добавя той. Това отчасти се дължи на примамливите спонсорства, традиционни за YouTube – рекламодателите все още предпочитат този канал.

Платформата на Corridor Digital е предназначена за много по-тясна аудитория от верни фенове; по замисъл тя трябва да работи паралелно с канала в YouTube. Компанията го вижда като нещо от рода на застрахователна полица. „Някъде дълбоко в главата си винаги сме си казвали… един ден YouTube може да изчезне. Това не зависи от нас”, обяснява Кристиан.

Мафията на умните ютюбъри

Една от най-успешните конкурентни платформи, Nebula, е изградена на базата на проста предпоставка: предоставя на създателите на видео-съдържание независимост от алгоритмите на YouTube.

„Стартирането на бизнес в YouTube е все едно да отворите чисто нов магазин в търговски център”, обяснява основателят Дейв Уискус. „С тази разлика, че може да се окаже, че някой ден искате да влезете в магазина си, а търговският център току-що се е преместил в другия край на града, където няма клиенти, няма пешеходен трафик. И никога няма да разберете защо”.

В Nebula абонатите получават достъп до всичко срещу 5 долара на месец. Компанията казва, че има 200 000 абонати, които плащат. Няма алгоритми за „препоръчване” на съдържание и създателите на видеоклипове не се санкционират, ако не публикуват „правилния вид” съдържание.

Един от създателите на Nebula, Джордан Харод, описва себе си като „ютюбър на непълно работно време, докторант на пълно работно време” във факултета по здравни науки и технологии в MIT. Прави видеоклипове за изкуствения интелект, етиката на изкуствения интелект и медицинските технологии – тематика, която не винаги е „правилният вид” съдържание за YouTube. „Определено има теми, на които съм попадала, и които мисля, че би било трудно да се отразят в YouTube”, обяснява тя.

Като пример Харод посочва видео, изследващо как алгоритмите успокояват т.нар. „реч на омразата” онлайн. По ирония на съдбата алгоритмите на YouTube може да обозначат подобно съдържание като „език на омразата”, предполага тя. А след като видеоклипът бъде ограничен, едва ли някога ще се възстановят „изгубените” показвания.

Нещо подобно наскоро се случило със създателката на видеоклипове Линдзи Елис, която направила видео за трансфобията в популярната култура. То било „погрешно маркирано” от автоматичните системи на YouTube.

Джордан изчислява, че приходите ѝ от абонамент от Nebula са „приблизително същите” като това, което получава от програмата AdSense на Google, която показва видеореклами преди и по време на видеоклипове в YouTube. Nebula обаче има и други предимства, като например помощ за продуциране – от екипа на студиото.

Но Джордан признава, че спонсорството на марки в YouTube е това, от което се печелят най-много пари.

Веднъж подигравана като елитарна „мафия на интелигентните ютюбъри” от един критик, Nebula е приела това определение с известна гордост. Дейв Уискус го показва в своя профил в Twitter. „Ако просто отворим портите и позволим на всеки да се регистрира и да започне да публикува видеоклипове, губим вкуса на услугата”, казва той. После добавя: „YouTube има цял куп проблеми, които ние никога не искаме да имаме”.

Пътят на алтернативите ще е интересен. Тези нови видео-платформи далеч не са първите, които се опитват да намерят ролята на достойна алтернатива на YouTube.

През 2016 г. стартира абонаментната услуга Fullscreen – с оригинално съдържание от популярни ютюбъри, включително британските комици Джак Хауърд и Дийн Добс. Но въпреки привличането на стотици хиляди абонати, тя обяви, че затваря през 2017 г.

После Vessel се опита да детронира YouTube, като предлага интересни клипове от знаменитости с една седмица преднина пред „тубата”. Успехът ѝ продължи малко под две години, преди да бъде затворена.

Сега Линус казва, че неговата поредица Tech Tips е една от малкото успешни истории, вдъхновила развитието на Floatplane след смъртта на Vessel. „Номерът е”, казва той, „да растете бавно и да не харчите твърде много”. Обяснява още, че Floatplane (в превод – плаващ самолет) първоначално е получила името си от неофициално мото: „Може да не излети, но ако това не стане, поне няма да потъне”.