(снимка: CC0 Public Domain)
Ново проучване на изследователи от университета Карнеги Мелън оспорва общоприетото предположение, че видеоконференциите са по-добри от чисто звуковата комуникация за групови работни дейности. Констатациите показват, че видеоконференциите всъщност могат да понижат колективната интелигентност на групата.
В началото на 2020 г., когато пандемията ни връхлетя и изведнъж преминахме към работа от разстояние, възможността за лесно общуване с колеги чрез видеовръзка се стори на мнозина като дар Божи. Никой всъщност не се съмняваше колко ефективна е комуникацията чрез видео. Години наред се предполагаше, че видеоразговорите усилват ефективността на груповата работа.
Тази идея разчита на разбирането, че когато хората разговарят в група, те генерират по-добри решения на проблемите, отколкото може да генерира всеки сам, индивидуално. Но при видеовръзката обикновено липсва невербалната комуникация, която групата има при взаимодействието на живо.
[related-posts]
За да проучи този въпрос, новото изследване, резултати от което публикува NewAtlas, разглежда специално два вида невербални знаци, на които хората разчитат, за да постигнат синхрон в груповите дейности – синхрона на изражението на лицето и т.нар. прозодичен синхрон.
Смята се, че синхронът на изражението на лицето – като усмивка в отговор на усмивка на друг човек – е ключов за ефективната и интелигентна комуникация в групата. Прозодичният синхрон, от друга страна, е свързан с тона и ритъма на речта. Той допълва лицевите сигнали при групови взаимодействия.
Изследването, представено подробно в научното издание Plos One, изненадващо открива, че при видеоконференциите всъщност има намаление на прозодичния синхрон, което предполага, че видеоконференциите могат да затруднят синхронизирането на разговорното общуване.
Напротив, при чистата аудио-комуникация е по-добър прозодичният синхрон на групата, което впоследствие води до по-добри резултати при решаване на конкретни задачи и проблеми. Това предполага, че чисто гласовите взаимодействия могат да доведат до по-голяма групова колективна интелигентност, казват учените.
„Открихме, че видеоконференциите всъщност могат да намалят колективната интелигентност”, обяснява съавторът на изследването Анита Уилямс Уоли. „Това е така, защото видеото води до по-неравно участие в разговора и нарушава вокалния синхрон. Нашето проучване подчертава значението на аудиосигналите, които изглежда са компрометирани от достъпа до видео”.
