Инфрачервените лъчи се считат за топлоносители. Известно е, че Слънцето загрява нашата планета най-вече с инфрачервено лъчение. Но защо тогава други видове електромагнитни вълни не носят топлинна енергия? Или все пак носят, но в много малки количества?
Инфрачервената радиация попада в диапазона на дължина на вълната от 780 нм до 1 мм. Той е невидим за човешкото око, но можем да усетим топлинната енергия, носена от него. Въпреки това лъчението от някои други дължини на вълните не загрява обектите или поне ние не го усещаме. Защо се случва това?
Решаващата роля тук играят дължината на вълната и свойствата на атомите да абсорбират радиацията, с която взаимодействат. Нашето Слънце излъчва вълни във всички области на електромагнитния спектър – от гама до радио и микровълни. Най-късата дължина на вълната и съответно най-високата честота е в гама лъчите. Честотата на излъчване е право пропорционална на енергията, носена от вълната, поради което гама-лъчението се счита за най-високоенергийно.
При сблъсък с атоми вълната може да бъде погълната от електроните в техните орбитали. В резултат на това енергията на атома се повишава и той започва да вибрира или да се движи по-бързо. Както знаем, температурата на дадено вещество се определя от скоростта на движение на атомите или молекулите вътре в него; следователно, при взаимодействие с вещество, високоенергийното лъчение го загрява много силно.
Но инфрачервеното лъчение не може да се похвали с къса дължина на вълната и следователно с висока енергия. Защо тогава именно това допринася най-много за нагряването на Земята от слънчевите лъчи? Работата е там, че високоенергийното лъчение с малка дължина на вълната има и недостатък – то взаимодейства по-често с атомите и се абсорбира по-лесно от тях отколкото вълните с по-голяма дължина.
Озоновият слой на нашата планета ни спасява именно от такива високоенергийни лъчи, които биха могли, при липса на защита, да затрият целия живот от повърхността на Земята. Следователно, най-големият принос за преноса на топлина от Слънцето към Земята има инфрачервеното лъчение, което доста добре преминава през „защитата”.
По-дългите вълни са слабо поглъщани от атомите на материалите, така че по-голямата част от тази радиация ще премине през обекта, без да го нагрява. Освен това енергията на такива лъчи е много по-ниска от тази на инфрачервените.
Какви радиовълни смотаняци! Микровълновата радиация има същите ефекти като Йонизиращата радиация.
Знащи всички чакри излъчват между 700nm-400nm.
(7)виолетова
(6)розова
(5)синя
(4)зелена
(3)жълта
(2)оранжева
(1)червена
Цвета Средната чакра се получава от смесването на съседните долна и горан.
То разликата от nm на долна чакра – горна чакра трябва да даде nm на средната чакра.
700 nm ( 430 THz)
to
1 mm (300 GHz)
Телефона немой излъчи терахерци.
Терахерцов процесор под възглавицата
Ако слушам на телефона
Гама вълни – 25hz – 140 hz
ще загря атома в плътните кости.
Звука и светлината са противоположнисти.
Звука най бърз по твърди предмети(12км/с по диамант; 36км/ч в въглееод под огромно налягане).
Светлината най-бърза във вакум.
високоенергийното лъчение с малка дължина на вълната има и недостатък – то взаимодейства по-често с атомите и се абсорбира по-лесно от тях отколкото вълните с по-голяма дължина.
Да абосрбирам ли(гама)
или
да отдавам(инфрачервена) ?
Толкова дебела физика не може да се обясни в толкова кратка статия, а и точно при този вид читатели… Спомням си в серия на едно научно популярно предаване говореха за теорията на Айнщайн и … нищо по същество не казаха. Само общи празни приказки.
Виолетова светлина ~400 nm, ~7.5*10^14 Hz
Червена светлина ~700 nm, ~4.3*10^14 Hz
Гама вълни – 25hz – 140 hz
Най-късата дължина – гама вълни – най-високоенерги/най-високата честота
Инфрачервената радиация – дължина 780 нм до 1 мм.