Да си Facebook модератор: „всеки ден е кошмар”

Модерирането на съдържание във Facebook не е като нормална работа
(снимка: CC0 Public Domain)

Модераторка на Facebook за първи път даде показания, разкриващи менталната цена на този вид работа. Ирландският парламент изслуша жената, която разказа как модераторите на социалната мрежа всеки ден разглеждат ужасяващо графично съдържание – по осем часа на ден. Адвокати и профсъюзи призоваха за по-добра психологическа подкрепа и свобода на изказа.

Изабела Плънкет работи като модератор на съдържание във Facebook от малко повече от две години – и все още работи там, разказва BBC. Нейната работа е да преглежда публикации в платформата – такива, които могат да съдържат графично насилие, експлоатация, екстремизъм, самоубийства.

26-годишната жена казва, че ѝ е забранено да споделя с приятелите или семейството си за нещата, които вижда в ежедневието си – поради споразумението за неразкриване на информация (СНИ), което е подписала в началото на договора си.

„Това не е като нормална работа, при която можете да отидете на работа и да се приберете вкъщи и да забравите за работния ден – нещата, които виждате, наистина проникват дълбоко в съзнанието”, казва жената. Изабела обработва около 100 „тикета” на ден – това могат да бъдат видеоклипове, изображения или текстови публикации в платформата. Казва, че често пъти те съдържат графично насилие, самоубийства, експлоатация и злоупотреба.

Изабела твърди, че няма право да работи от къщи, за разлика от колегите си, които са били наети директно от Facebook, които вършат същата работа. В резултат на това, според нея, тя се сблъсква с много повече тежко графично съдържание, тъй като работи в офис.

„Задачите с висок приоритет – графично насилие, насилие над деца, експлоатация и самоубийства – модераторите, работещи от домовете си, не разбират за това – цялата тежест пада върху нас. „Всеки ден е кошмар”, споделя жената.

Тя смята, че оказаната от фирмата подкрепа е „недостатъчна”. Facebook, от своя страна, казва, че осигурява психологическа помощ за всички модератори по 24 часа в денонощието. Но Изабела твърди, че служителите, осигуряващи тази помощ, не са квалифицирани психиатри. „Виждах се с екипа за психологическа подкрепа, но не почувствах, че имам необходимата подкрепа”.

От известно време Изабела приема антидепресанти. Загубила е съня си в резултат на работата. Така е, защото съдържанието, което вижда на екрана през деня, често пъти я „преследва” и извън работа, дори по време на сън.

„Може да седя и просто да гледам телевизия у дома, но в съзнанието ми се връщат ужасните, наистина кошмарни гледки”. Казва, че преживява отново и отново ужаса, който се изпречва пред очите ѝ в рамките на работния ден, и това не може да бъде прогонено лесно от мислите.

Трудовият договор на работници като Изабела включва клауза, която предупреждава, че модераторството може да доведе до влошено психично здраве и ПТСР (посттравматично стресово разстройство). Пак там е указано, че има задължителни сесии на психологическа тренировка, но и че това може да не е достатъчно да попречи за развиването на ПТСР.