Градовете по света са устремени към дигитализиране на своите инфраструктури за по-лесно и ефективно управление на наличните ресурси. В последно време експертите обаче обръщат внимание, че наред с умните обществени системи – уличното осветление, ВиК системите и др. – друг важен стълб на умния град е умната сграда. А тя се трансформира по начин, който предполага да я наричаме… сграда като услуга.
За повечето градове най-лесният „интелигентен проект” с най-висока възвръщаемост на инвестицията често е инсталирането на умно LED улично осветление. Новите стълбове обикновено имат сензори, управляващи осветлението според околната светлина. Наред с тях на тези стълбове се монтират и станции за измерване на качеството на въздуха, камери за видеонаблюдение за опазване на обществения ред, датчици за валежите, уреди за измерване на шума, Wi-Fi предаватели.
Много често обаче това не е достатъчно за създаването на добре интегриран умен град, отбелязва ISEmag. Резултат е неудовлетворяващ за градските власти. Разочарование може да има за гражданите и за бизнес-обитателите на града. Затова общините често търсят подкрепа, за да позволят цялостна трансформация на градската среда в полза на своите граждани и собствените си дейности.
Една от областите на мащабна трансформация е транспортът. Общественият транспорт се нуждае от гъвкаво и адекватно управление, което обичайно включва общинските транспортни звена и частните подизпълнители. Но наред с това на пътя идват новото поколение електрически и автономни превозни средства. Те изискват наблюдение на електрозахранващата инфраструктура, както и на активните и на интелигентните компоненти от пътищата.
Но това също не е достатъчно, за да се нарече един град интелигентен. Нужно е преосмисляне на подхода за постигане на цялостна, интелигентна градска среда.
Ключов елемент в нея са интелигентните сгради. Те самите могат да служат като мост за постигане на необходимата интелигентна среда – и с по-голяма скорост. Както публичният, така и частният сектор могат да бъдат от съществено значение за изграждането на необходимата „смарт” сградна инфраструктура и системи.
Но за да се възползваме пълноценно от ролята, която могат да играят интелигентните сгради, първо трябва да се разшири определението за интелигентна сграда. Към днешна дата „интелигентността” на сградите се фокусира върху екологичната устойчивост и подобренията, свързани с енергийна ефективност. Това не е без основание: сградите консумират близо 40% от енергията, която произвеждаме, а същевременно допринасят за почти 40% от годишните емисии на въглероден диоксид.
Но комфортната и здравословна среда на живот и работа също са важна посока на развитие в рамките при строителните технологии. Например, промените във въздушната циркулация с внасяне на чист въздух допринасят за 61% увеличение на когнитивните способности на работещите в дадена сграда.
Възможен е и още по-обширен поглед върху изградената среда и какво може да предостави тя, като се имат предвид бързо развиващите се тенденции и продукти в света на информационните комуникационни технологии.
Комбинирането на нарастващото разпространение и разнообразие от сензорни технологии, които улавят образ, светлина, звук, качество на въздуха, местоположение, мобилност и други, създава ценни данни, които могат да бъдат използвани за изграждането на системи и приложения от вида „интернет на нещата” (Internet of Things – IoT).
Добавянето на машинно (само)обучение и изкуствен интелект към тях може да превърне сградите в наистина интелигентни платформи, които да отговорят на индивидуалните нужди на всеки отделен потребител в една постройка. Формира се интелигентна IoT среда, която надминава концепцията за „интелигентна сграда”, често срещана днес, и реализира потенциала на истински интелигентната сграда.
Оказва се, че една съвременна сграда е не само „тухли и хоросан”, но и цялостна цифрова платформа, която може да преобрази пазара на недвижими имоти. По този начин всяка построена структура може да се разглежда като сграда като услуга – система от недвижими активи и дигитални системи за управление, които дават възможност на всички, които се докосват до тях – от собствениците, оператори и мениджърите до наемателите, посетителите и жителите – да използват сградата по различен и адаптиран начин, за да бъдат максимално удовлетворени техните нужди – и да се усещат реални ползи:
- Собствениците на сгради вече могат да предлагат на наемателите различни пакети от услуги според индивидуалните потребности, за да отговорят на нуждите от гледна точка на здравето и благосъстоянието на наемателите и посетителите;
- Магазините в търговските центрове могат да препроектират преживяването, което създават, включвайки екстри като виртуална и добавена реалност (VR и AR);
- Собствениците на складове могат да предложат на наемателите различни нива на възможности за проследяване на активи, използване на автоматика и роботика, стабилни и безопасни системи за управление на данни;
- Услугите по поддръжка могат да се различават според местоположението в сградата като цяло, по зони, по типове имоти, по типове посетители.
По този начин всяка сграда – не само новото строителство, но и ремонтираните и реновирани сгради – може да се използва с индивидуален подход за отделните собственици, наематели, посетители и жители. Така сградата с интелигентна комуникационна система става платформа, която може да посрещне индивидуално техните специфични нужди.
Всичко това е прекрасно, а още по-големи възможности отваря обвързването на тези интелигентни платформи с централизираните системи на градските власти. Тогава умните сградни системи могат да „заживеят” като част от общата тъкан на умния град, надграждайки своите удобства с добавената стойност на интелигентните градски услуги.
В рамките на следващите 5 до 10 години познатата ни днес градска екосистема ще се трансформира драстично. Умните сгради, взаимосвързани и общуващи с живите смарт-системи на градските власти, ще родят истинските „интелигентните градове” и ще донесат осезаеми ползи – най-сетне.
Дрън дрън та пляс.
Електрическа и зелена енергия нямат нищо съвместимо помежду си.
Много малко “зелени” акумулатори на енергия има, останалото е пълна тъпня и е прогрес в името на прогреса и парите на някои хора.
В общи линии, най-голям прогрес има в начините за представяне на претоплени идеи от преди 50-100 години като нови.