Бучащи електроуреди: колко шумно е у дома?

Потребителите трябва да бъдат готови да плащат повече за по-тих живот
(снимка: CC0 Public Domain)

Градска улица. Десетки жилищни блокове. Всеки от тях – с десетки етажи. По 3,4 или даже по 7-8 апартамента на етаж. И във всеки от тях – пералня ламбурка пране, абсорбатор бучи над котлон, климатик лъха хлад или жега. Как звучи хорът на домовете ни?!

Британската консултантска фирма за опазване на околната среда Quiet Mark е прекарала последните 10 години, връчвайки своето цветно лого „Q” на най-тихите домакински уреди във всяка категория, за която човек може да се сети – от сешоари и пречистватели на въздух до чайници и перални машини. Това е нещо като рожба на любовта на основателя Попи Шкилер, чийто дядо Джон Конъл е създал Обществото за намаляване на шума през 1959 г. Тя казва, че от началото на пандемията от коронавирус хората са станали много по-осъзнати и по-чувствителни към шума в домовете си.

„Превръща се в мега-тенденция”, казва Шкилер пред BBC. „Хората се стремят да направят домовете си по-спокойни и по-тихи, защото животът се натика буквално под един покрив”. Сега нейната фирма се стреми да промени начина, по който измерваме звука от електроуредите в дома си.

В момента, ако купуваме уред, ако изобщо има някакъв рейтинг за шума, тази цифра ще бъде в децибели – което ни дава идея колко е силен. И Шкилер казва, че около 40 децибела (dB) звук би трябвало да е идеален за интериора на дома. Но сметката не е толкова проста. 40dB при равномерно, еднообразно бръмчене е едно, а съвсем друго е 40dB при тракане, пиукане, думкане и всякакъв друг вид неравномерен шум.

Понастоящем обаче, освен ако не работите в областта на акустичните науки, няма как да измерите звука и шума по начин, удобен и понятен за потребителите: цялостното качество на звука. Е, Quiet Mark е поела именно тази мисия – да промени измерването на звука на потребителските електроуреди. В момента фирмата проучва начини за включване на качеството на звука в рейтинга, който оценява на продуктите с етикет с потребителска информация.

„В допълнение към децибелите ние измерваме и други неща: барабанните сушилни често имат силен звук, дънките тракат по стъклото и барабана на пералнята – ние измерваме качеството на звука, височината и тоналността. И виждаме кои уреди са най-добре изолирани и обеззвучени, за да постигнем най-доброто възможно намаляване на шума в дома”, обяснява жената.

Все още няма общоприета дума за това – но пък има търсене. Quiet Mark вече е включен в сайтовете на различни търговци на дребно в Обединеното кралство.

Технологичният директор на „John Lewis” Лорънс Мичъл казва, че в уебсайта на магазина има повече от 10 000 търсения на месец за уреди, които включват термина „тих”. Затова на страницата с електроуреди на „John Lewis” има раздел „тиха революция”. Пералните машини и каните за топла вода са устройствата, които най-често биват свързвани с търсенето на „тих”.

Но шефът казва, че „потребителите трябва да бъдат готови да плащат повече за по-тих живот”. „Ако разглеждате уреди в търсене на по-ниско ниво на шум, може да ви трябват неща като инверторен двигател с директно задвижване (който намалява броя на моторните компоненти и следователно шума, особено в пералните машини) или увеличено овлажняване и, разбира, се тези неща струват пари”, обяснява той.

Част от трудността при намирането на правилния начин за етикетиране на качеството на звука е, че това е твърде индивидуално изживяване – нещо, което е музика за едного, може да е болезнен аудио-тормоз за другиго. В същото време продължителното излагане на силен шум е свързано със здравословни проблеми, включително дори сърдечни смущения.

Освен това има хора с много чувствителна нервна система, които могат да изпитват неудобство дори от „обикновени” звуци. Том Пърсър от Националното общество за аутизъм във Великобритания казва, че възрастните и децата с аутизъм обработват сензорната информация – включително звука – по различен начин.

„За някои аутисти това ще означава определени видове шум, определени тонове, определени честоти да бъдат почти болезнени за тях. Но за някои ще има определени видове шум и звуци, на които наистина се наслаждават и се оказват търсени”, казва той. „Много е трудно да се намери удобно за всички решение, когато светът е пълен с толкова много различни видове звук и шум всеки ден”.

Попи Шкилер признава, че оценява звука на тишината – колкото по-тиха е домашната среда, толкова по-добре. Тя се надява, че производителите ще забележат по-сериозното търсене на технологии за тишина. „Акустичното инженерство е също толкова важно, колкото енергийната ефективност, или начинът, по който изглежда нещо”, заключава Шкилер.