Компаниите, които настояват всеки служител да ходи всеки ден в офиса, ще срещнат съпротива
(снимка: CC0 Public Domain)
Година и нещо след събитията, определени като избухване на пандемия, завръщането по офисите не може да се случи така, както мнозина си го представят. Много от работниците не искат да са отново на бюрото. Офисът има нов облик и трябва да го осъзнаем сега, за да си спестим главоболия в близко бъдеще.
Някои от нас добре си поработиха от домовете по време на пандемията – седнали на дивана или на пода с лаптоп в скута, съчетахме домашния уют с работата. Други, разбира се, нямат този късмет – месарят и хлебарят, например, няма как да реже месо или да меси хляб дистанционно.
Но за тези от нас, които работят основно пред компютъра, дистанционното работене се оказа благина. Можеш да хапваш любимата си храна, вместо да дъвчеш сандвичи или да ходиш на заведение всеки обед. Можеш да си направиш кафе или чай когато си поискаш, можеш да седиш в каквато поза ти е удобно, можеш да се мъкнеш в каквито дрехи са ти най-удобни без притеснение.
Мнозина от тези, които виждат дистанционната работа по този начин, биха искали да могат да продължат да работят от дома си – ако не постоянно, то поне през голяма част от времето.
Бизнес-мениджърите пък са разкъсвани от различни мотиви. Вижда се, разговорите в Zoom вършат работа, но продуктивността не е същата, отбелязва ZDNet. Понякога хората вършат някакви други неща на заден план. Запознанствата през видеочата не са ефективна форма – човешкият мозък не запомня добре новите лица, срещнати през екрана.
А и да не беше всичко това, все пак хората в един бизнес трябва от време на време да се срещат, да обсъждат, да поспорят, да се пошегуват и посмеят, да направят „брейнсторминг”.
За различните нагласи може да се съди по това какво правят големите ИТ фирми. Ръководството на Facebook е категорично, че служителите на фирмата могат да работят от дома на пълен работен ден. Главният изпълнителен директор на Twitter Джак Дорси отсече, че работниците могат да продължат да работят дистанционно неограничено.
Google промени песента: отначало подкрепяше дистанционното работене, но отскоро настоява служителите да се върнат в офисите, поне по три дена в седмицата. Шефът на Apple е още по-категоричен – хората трябва да си седнат по офисите, а ако много се налага, могат от време на време да поработват от дома, но не повече от 20 дена в годината.
Анализаторите на ситуацията се счупват от дискусии. Според тях, много служители вече нямат желание да ходят всеки ден на работа в офиса, защото им се е усладило да си спестяват блъскането по пътя всеки ден на отиване и връщане. Времето, спестено от пътуване, може да се използва за работа (от работохолиците най-вече), а може и да допълни личното време.
Компаниите, които твърдо настояват всеки да ходи всеки ден в офиса, ще се сблъскат със значителна съпротива от тези, които сега предпочитат дома за работа – и имат година доказателства, че и от дома могат да бъдат ефективни. Това не е всичко. Сега, когато вече знаем какво е да се работи от къщи, за много хора това е фактор за избора на ново работно място.
Фирмите, които са драконовски стриктни на тема ходене в офиса, могат да загубят служители. Немалко от работещите при тях ще предпочетат да сменят работодателя, ако той им позволява да работят от комфорта на своето „вкъщи”. Говори се дори за вълна от напускания.
Дори ако много служители отчаяно искат да се върнат в офиса, би било грешка компаниите да се върнат към това, което е било преди пандемията. Промененият ритъм на трудовия живот през изминалата година не може да бъде пренебрегнат. Умните мениджъри ще преосмислят очакванията си от офис работата.
Офисът сега трябва да се превърне в място за сътрудничество и вдъхновение, а не в сбор от бюра или стаи. Именно това – съвместната работа – е нещото, което оправдава ходенето на много хора до едно и също място, наречено офис.
Наред с това мениджърите може да се окажат принудени да оправдават пред своите началници разходите за осигуряване на офис-пространство и работно място в оживен център на града. Това са наеми за площи, сметки за енергия и др. Не стига това, но може да се наложи да оправдават пред служителите си нуждата от губене на време в пътуване и носене на определено облекло.
Дълго време компаниите, особено в областта на технологиите, използваха редица привилегии, за да задържат работниците по-дълго в офиса. Зони за хранене, безплатни плодове и зеленчуци, кафе-машини, гейминг-зона с джаги или билярд, кино-зала – всички тези неща трябваше да привличат служителите и да ги задържат за по-дълго.
Такива бонуси ще продължават да привличат някои работници, но за други напълно са изгубили стойност. Затова мениджърите ще трябва да помислят как да подкрепят, насърчат и възнаградят отдалечено работещите си колеги. Страхотното кафе в офиса и джагите на долния етаж няма да звучат привличащо на мнозина работници, те имат нужда от друг вид насърчение.
Накратко казано, време е мениджърите да впрегнат всичкото си въображение, за да намерят новата формула на доброто сътрудничество в екипите си, на привлекателността на фирмата като работодател, на насърчителните мерки. Стягайте се, HR мениджъри!