Надига ли се Китай срещу масовото видеонаблюдение

Камери за разпознаване на лица надничат из молове, жилищни комплекси, обществени места…
(снимка: CC0 Public Domain)

Гуо Бинг, професор по право в китайския град Ханджу, харесва зоологическата градина достатъчно, за да реши да си купи годишна карта. Но той не я хареса достатъчно, за да позволи да сканират лицето му с камера с висока разделителна способност и да имат този него образ.

Ето така Гуо решава да съди зоопарка. Случаят е определен като първия по рода си в Китай. Нещо повече – Гуо спечелва делото. Той твърди, че няма правно основание паркът да събира биометрични данни на посетителите, както и че не е взел предпазни мерки за защита на личната информация.

През април китайският апелативен съд се произнесе в полза на Гуо, като нареди на зоопарка да му върне парите и да изтрие сканирания образ на лицето му и пръстовите отпечатъци.

Делото и изходът от него са „писмо” до голямата китайска индустрия за видеонаблюдение и лицево разпознаване. Позовавайки се на делото на Гуо, върховният съд на Китай обяви тази седмица, че поверителността на потребителите трябва да бъде опазване и не е допустимо „неоправдано проследяване на лицата”.

„Обществеността е все по-загрижена относно потенциала за злоупотреба с технологията за разпознаване на лица”, заяви Ян Уанин, вицепрезидент на Върховния народен съд, на пресконференция в сряда. „Призивите за засилване на защитата на личната информация се увеличават”, цитира думите му Вашингтон пост.

Съдът заяви, че решението представлява „съвместна позиция” с висшите правителствени органи на Пекин, включително Политбюро, Министерството на обществената сигурност, техническото министерство и регулаторите на пазара.

Това е изненадващо решение за страна, станала печално известна като най-следеното кътче на Земята. Години наред камери за разпознаване на лица надничат из молове, жилищни комплекси и офис сгради, станции на обществения транспорт и дори в обществени бани (за да се предотврати кражбата на тоалетна хартия).

Местните власти възхваляват видеонаблюдението като високотехнологичен начин за борба с престъпността. Жалбите на отделните хора относно нарушаването на поверителността като цяло са пренебрегвани.

Но изглежда Пекин е разтревожен от нарастващата мощ на Big Tech – включително риска личната информация на висши служители да изтече в чужбина. Вероятно това е довело до промяната в позицията. Сега страната се старае да овладее китайските интернет гиганти.

Това навярно е и причината за прекъсване на плановете за IPO на групата Ant Ant Group, старта на разследването срещу Didi Chuxing – китайския еквивалент на Uber, и забраната на доходните онлайн обучителни услуги за студентите в страната.

Други правителства по света също обсъждат как да използват и регулират технологиите за видеонаблюдение и разпознаване на лица. В САЩ щатът Вирджиния сложи край на една противоречива полицейска система за разпознаване на лица този месец, докато Microsoft и Amazon забраниха продажбите на софтуера си за разпознаване на лица на полицията, докато не се въведат повече регулации.

А промените в Китай изглежда ще продължат. Новите насоки на Върховния народен съд на Китай влизат в сила от 1 август и правилата гласят, че хотели, търговски центрове, летища и други търговски обекти трябва да получат съгласие от клиентите за използване на разпознаване на лица. Прилагането на технологията не може да надхвърля необходимото и компаниите трябва да предприемат мерки за защита на данните.

Въпреки че насоките са доста неясни по въпроса какво точно се счита за „необходимото”, заплахата от финансови санкции от съдебни дела вероятно ще ограничи ексцесиите. Документът също така предоставя основа гражданите да съдят злоупотребяващите организации, ако сметнат, че поверителността им е нарушена.

Китайските доставчици на решения за лицево разпознаване включват някои от най-големите технологични компании като Huawei и Alibaba. Има и нови фирми, които навлизат в сектора – такива като Megvii и SenseTime. Някои от доставчиците имат споразумения за споделяне на данни с местната полиция или други китайски власти. Но начинът, по който се съхраняват и използват данните, обикновено е неясен за потребителите.

Маршал Майер, почетен професор по мениджмънт в Университета на Пенсилвания, специализиран в политиките на Китай, заяви, че новите ограничения не означават, че жителите на страната вече няма да бъдат изследвани, а само, че използването на технологията ще бъде по-централизирано.

„Правителството и само правителството има право да събира неограничени данни за лицево разпознаване”, казва той. „Следователно за потребителите има малко повече поверителност. Но не много повече”.

В случая с Гуо професорът по право получил текстово съобщение от зоопарка в Хангжу през октомври 2019 г., което гласяло, че паркът е преминал от разпознаване на пръстови отпечатъци към лицево разпознаване за формиране на годишните си пропуски, в резултат на което влизането вече не било разрешено без сканиране на лицето.

Заради пандемията случаят се забавя, но в края на миналата година първата съдебна инстанция застана на страната на Гуо в тясно решение, нареждайки на парка да изтрие сканираното лице и да възстанови около 160 долара. Професорът обаче обжалва, казвайки, че се надява на по-широко решение.

„Ако това е само присъда за изтриване на [моите собствени лични данни], това всъщност е хабене на хартия”, казва той през април. Второто решение също е в полза на Гуо, но си остава ограничено. В насоките, публикувани тази седмица, върховният съд на Китай дава знак, че прецедентите от делото следва да се прилагат по-широко.