Технологията на Бетани Кребс открива пръстови отпечатъци с помощта на пясъкоструйка
(снимка: Bethany Krebs)
Напудрянето с прах за пръстови отпечатъци е практика при всички разследвания, но една млада жена знае как това може да се прави по-добре, по-ефективно и по-лесно. Бетани Кребс има идея за „прахоструйка“ за намиране на пръстови отпечатъци.
Студентката четвърта година по криминалистика в Университета в Мисисога е провела експерименти, показващи, че „абразивното взривяване на специализиран прах върху повърхността е по-ефективно при разкриване на пръстови отпечатъци, отколкото конвенционалния метод за запрашаване“. Проучването също така сочи, че този иновативен метод е по-ефективен и икономичен.
„Това има потенциал да бъде жизнеспособна алтернатива на откриването на пръстови отпечатъци, особено при по-големи места на престъпления, където има ограничение във времето и ресурсите“, казва Кребс, цитирана от TechXplore. Тя завършва своята двойна специалност по криминалистика и криминология тази пролет.
Обикновено откриването на пръстови отпечатъци включва използване на малка четка – подобна на тези за грим, съдържаща мека камилска козина, четина от фибростъкло или пера, за да се нанесе внимателно фин прах върху твърдата повърхност. Прахът обикновено е направен от алуминий, креда, бронз, графит или желязо и често съдържа флуоресцентни съединения, за да осигури силен контраст на получените маркировки на пръстите. Прахът прилепва към всякакви остатъци от пот, масло или други естествени кожни секрети при скрити отпечатъци, разкривайки модела на „хребети и бразди“, който е уникален за кожата на пръстите на всеки човек.
Въпреки че този подход е технически ефективен, той е труден, изисква методично темпо, за да се избегне увреждане на деликатните остатъци от пръстови отпечатъци. Това може да бъде бавен процес, особено когато се прилага върху големи площи. А пък това противоречи нуждата от бързина, типична за разследванията на престъпления.
„Един от най-големите проблеми е времето. Ако имате голямо и сложно място на престъплението, може да отнеме много време, за да напудрите зоните за пръстови отпечатъци“, казва Кребс. „Освен това, ако четката е много твърда или приложите прекалено голям натиск или пък прахът не е равномерно разпределен върху четката, това може да повреди пръстовите отпечатъци“.
Под ръководството на професор Уейд Кнап и лаборант Агейт Гапинска-Сервин, Кребс се заела да намери по-малко инвазивен и по-ефективен метод. Първо тя взела проби от шест основи, често срещани в дома: боядисан гипсокартон, поцинкована стомана, обработена твърда дървесина, керамични плочки, плот от ламинат и стъкло. След това помолила двама приятели да пипнат материалите. Това ѝ осигурило 144 пръстови отпечатъка.
После Кребс използвала песъкоструен пистолет с гравитачно подаване, задвижван от въздушен компресор, за да напръска флуоресцентен жълт прах от царевично нишесте върху всяка проба. Царевичното нишесте е доказано вещество за разработване на пръстови отпечатъци, което е много по-достъпно от традиционния прах за пръстови отпечатъци. Освен това е по-малко токсично, което го прави по-безопасно за аерозолно приложение.
„Излиза като облак – той просто се „утаява“ върху пръстовите отпечатъци, вместо да се прилага ръчно. Методът е напълно безконтактен, което означава, че има много по-малък потенциал за увреждане на отпечатъците“, казва Кребс.
След това Кребс заснела пръстовите отпечатъци, които се появили. Оказало се, че 100 от отпечатъците са напълно разработени, а 10 са силно развити, като и в двата случая са предоставени достатъчно подробности, за да се направи точна идентификация. Резултатите се равняват на 76 процента успеваемост. Кребс сега проучва възможностите за официално публикуване на своите изследвания.