Стриймингът от камерите на дрона дава предимство при залаганията в конни състезания
(снимка: CC0 Public Domain)
Пладне на 1 април 2019 г. Бял микробус, спрян край път в Челмсфорд, Великобритания. Вътре – трима мъже: Майкъл МакКул, Саймън Питърс и Джейсън Бишоп. Какво се случва?
Наблизо има арена за конни надбягвания. Разполагайки с още малко време до първото състезание, тримата свалят черен пластмасов калъф от микробуса и се втурват към близкото поле. Разопаковат го – вътре има дрон DJI Matrice 200. Вдигат го в небето. Приближават го до състезателното трасе. Отначало лети на височина 16 метра. После няколко пъти се издига по-високо, достигайки височина от 113 метра. Бишоп следи квадрокоптера от полето отдолу като наблюдател за безопасност, в случай че управляващият го – Петерс – изгуби машината от поглед.
Междувременно в задната част на микробуса МакКул наблюдава конното състезание чрез излъчване на живо на телевизионен монитор – от вградената камера на дрона, разказва Wired. Точно в 13:32 ч., когато дронът е на 56 м височина, мъжете наблюдават кон, наречен Shorter Skirt, с коефициент 7/2, който изпреварва всеобщия любимец Fen Breeze. Мъжете правят залози, докато конете все още препускат.
Но докато тримата с дрона са съсредоточени върху залагането, служителите на конната арена Chelmsford City Racecourse забелязват „нещо” в небето. На Брайън Уейкфийлд, мениджъра на състезателното съоръжение, е съобщено, че се случва нещо странно: някои от залагащите са забелязали как „странно” се променят коефициентите посред състезанието – което загатва, че някой някъде има предимство. Това „би предположило, че някой залага на база кадри на живо”, пише по-късно Уейкфийлд в изявление на полицията. „Предположих, че това ще от дрон или нещо подобно”.
Уейкфийлд и негов колега излизат и обикалят външната част на пистата, докато не виждат белия микробус. Паркират колата си и се изправят срещу операторите на дронове. МакКул и групата продължават да управляват дрона. Уейкфилд извиква полиция.
Тази история не само е реална, но е и една от многото, които се случват в последно време около съоръженията за конни състезания и други видове надбягвания. „Надлъгването” между организаторите на конните състезания и „дронаджиите” се превръща в терен на все по-сериозни конфликти.
В крайна сметка в случая с белия микробус полицията идва, изземва дрона и срещу тримата е повдигнато обвинение за летене над зона с много хора. По-късно, на 5 март 2020 г., обвиненията падат. Местната прокуратура преценява, че няма достатъчно доказателства, за да бъдат осъдени тримата. Обвинителите изплащат 58 004 паунда за съдебни разходи. Съдията казва също, че полицията е извършила „очевидно погрешно тълкуване на закона”, като е казала, че триото управлява опасно своя дрон.
Бизнес за милиарди
Конните надбягвания са голям бизнес. Всяка година на конете се залагат десетки милиарди долари. Играят и „професионални” комарджии, и случайни играчи, които правят малки залози всяка седмица.
Повечето хора правят залози преди спортната среща. Но има и онлайн залагания: мераклиите могат да залагат дори докато състезанието е в ход. Залаганията „в ход” или „в игра” могат да включват избор на победител в конно състезание, след като конете са тръгнали, или залагане на следващия отбор по футбол, който ще спечели корнер или пряк свободен удар – все по средата на играта, с динамична промяна на коефициентите.
Залагащите, които играят по този начин, обикновено следят на живо самото състезание, за да направят своите залози през сайтовете на букмейкърите. Но в зависимост от това откъде идват кадрите, латентността може да бъде между 0,5 и 3 секунди след действието.
Изпращането на сигнала от камерите към оборудването за излъчване дава отклонение от половин секунда до една пълна секунда; излъчването на този сигнал до сателитите и след това от сателитите до екраните в домовете и залите за залагания по целия свят добавя приблизително още една секунда.
Това означава, че хората, които залагат онлайн, действат въз основа на „малко остаряла информация”. Всеки, който може да намали тази латентност, ще добие предимство.
При професионалните конни надбягвания една част от секундата може да означава тотална промяна на хода на събитията. Затова за залагащите на конни състезания излъчването с минимална латентност е особено важно.
Засега няма обстоятелства, които да накарат различните органи и комисии за регулиране на хазарта да се притесняват, че е налице някаква форма на измама или друга нередност. „Не считаме за необходимо да се намесваме, за да попречим на някои играчи да използват технология, за да получат предимство по отношение на скоростта на информацията, при условие, че е ясно за всички играчи, че това може да се направи”, гласи становището на британската комисия по хазарта.
Бизнесът на тримата от белия микробус също не е за подценяване. Всъщност, когато полицията изземва техния дрон, те са относително спокойни – имат още два.
Триото ходи по състезания почти всеки ден, в някои дни – на няколко надпревари. Стриймингът от камерите на дрона им дава по-малко от половин секунда латентност. Така те печелят предимство от части от секундата спрямо залагащите, които разчитат на традиционните медии. Инициатор е МакКуул – той взема 50% от печалбите всяка седмица, като 30 процента отиват при него, Питърс и Бишоп. Други 20 на сто отиват за финансиране на поддръжката на оборудването и дроновете. МакКул казва, че инвестира около 30 000 британски лири седмично за залаганията. Сумата „варира всеки ден”.
Екипът с белия микробус всъщност е само един от общо 16 екипа, които обикалят състезателните съоръжения в страната. Те всички излъчват сигнал на живо и залагат сериозно, разчитайки на малкото времезакъснение.
И, разбира се, инцидентът с полицията далеч не е единственият. Различни организатори на конни състезания от време на време се заканват на „дронаджиите” и обещават да ги съдят.
Дроновете като неустоима възможност
Самият МакКул е 49-годишен „професионалист” в състезанията. Роден е в семейство, в което бащата е треньор на кучета, отглеждани за надбягвания. Синът, естествено, наследява професията. По-късно приятели му разкриват тънкостите на залаганията по време на игра.
Когато дроновете стават евтини и лесно достъпни, МакКул и неговите сътрудници виждат неустоима възможност. „Няколко други хора правеха това, което правим и ние”, казва Питърс. „Това се нарича„ потрепване”: гледане отстрани на пистата. Един от тях купи дрон и ни показа какво прави. Това беше към края на 2018 г. Точно по това време и ние купихме първия си дрон”.
Отново всичко е професионално издържано. Тримата преминават курс на обучение към производителя, за да получат разрешително да управляват дрон. Научени са как да пилотират безопасно и какви са правилата при полети над зони с много хора.
Използването на дронове вече е същинска ниша, когато става дума за конни надбягвания. Това е така до голяма степен и благодарение на пандемията, която налага конните надбягвания да се провеждат при закрити врати. Пандемията отнема и други възможности за лично залагане – става дума за хората, които си купуват билети, за да присъстват на живо и да гледат гонките без каквото и да било времезакъснение.
Говорител на Arena Racing Company, която провежда 16 курса с конни надбягвания и две гонки с хрътки всяка седмица, отчита „значителен ръст в броя на дроновете, които летят над състезателните срещи”. Това отчасти се дължи на напредъка в технологиите за безпилотни летателни апарати, а отчасти на практиката по време на пандемията от коронавирус: много залагащи, които биха гледали на живо, отиват да наблюдават чрез дрон, получавайки предимство пред телевизионните излъчвания.
Излъчвания, права
На хората в бранша залаганията чрез наблюдение с дронове изглеждат нещо твърде лошо. Собствениците на състезателни писти твърдят, че излъчването на кадрите може да се явява нарушение на правата за излъчване, които обикновено се крепят на многомилионни договори.
„Няма начин да се знае къде и от кого се използват такива предавания”, казва говорителят на ARC. Вбесен е, защото в среда, в която хазартът се контролира строго, „не може да бъде редно тези оператори да имат толкова прост начин да се възползват от вратичките”. Казва още, че това внася смут у организаторите на събитие и поставя под въпрос „способността им да организират събития и да контролират собствения си бизнес, в който те инвестират милиони”.
Един от аргументите на състезателната индустрия срещу дроновете е, че спортът до голяма степен разчита на правата за телевизионно излъчване на живо, особено откакто пандемията затвори достъпа до съоръженията и на практика отряза приходите от билети. Но МакКул контрира, че единствените хора, които гледат кадрите от неговия рояк дронове, са той самият и двамата му „колеги”. Казва, че веднъж е опитал да стриймва на живо състезание, но приятелите му скоро го предупредили, че това може да е незаконно.
Трудна надпревара
Дългогодишните „професионалисти” в залаганията също не са очаровани от появата на „дронаджиите”. Някои от тях казват, че откакто са се появили хората с безпилотните машинки, са спрели да залагат.
Това е още една причина, поради която организаторите на състезания имат причина да се притесняват – и да ненавиждат такива като тримата с бялата камионетка.
Сега се води битка между пилотите на дронове и организаторите на конни надбягвания. МакКул възнамерява да продължи да вдига дронове близо до конни надбягвания. Организаторите на състезанията възнамеряват да продължават да правят всичко по силите си, за да го спрат.