Информацията за това как работещият човек пътува до работното си място, събрана чрез смартфони и фитнес тракери, може да предскаже индивидуалното представяне в процеса на работата, твърдят учени. Методът има потенциал да помогне за подобряване на производителността и удовлетвореността на служителите.
„Вашето пътуване до работното място предсказва как ще протече денят ви”, казва Андрю Кембъл, професор по компютърни науки Института Дартмут, водещ изследовател и съавтор на изследването. „Това изследване показва, че мобилното наблюдение е в състояние да идентифицира как пътуването до и от офиса засяга [производителността на] отделните работници”, допълва той, цитиран от TechXplore.
Участниците в проучването са използвали тракер Garmin vivoSmart 3 и сензорно приложение за смартфони. По този начин са „заснети” физиологичните и поведенческите модели по време на пътуване до работното място, включително нива на активност, използване на телефона, сърдечен ритъм и стрес. Системата също така улавя външни фактори като местоположение, време, продължителност на пътуването и променливост на пътуването до работното място.
Изследователите са анализирали данни от 275 работещи, събрани за период от една година, преди избухването на пандемията Covid-19. Работниците, близо 95% от които шофират, са наблюдавани, докато пътуват.
„Успяхме да изградим модели за машинно обучение, за да предвидим с точност представянето на тези хора на работно им място”, каза д-р Субигия Непал, докторант в Дартмут и водещ автор на статията. „Ключът беше да можем обективно да оценим стреса от пътуването до работното място заедно с физиологичната реакция на преживяването”.
За оценяването са заложени два критерия за справяне с работата: „контрапродуктивно работно поведение” и „организационно гражданско поведение”. Контрапродуктивното поведение умишлено вреди на организацията. Гражданското поведение се счита за полезно. Параметрите на двете мерки са установени чрез редовно попълване на въпросници за самоотчитане.
„Високоефективните служители показват по-голяма последователност от гледна точка на времето, когато пристигат и напускат работното място”, каза Пино Аудиа, професор по мениджмънт и организация в Tuck School of Business, старши учен в екипа и съавтор на изследването. По думите му, тайната на високата производителност може да се крие в добрата самоорганизация и придържането към „добра рутина”, което пък се вижда от начина на пътуване до работното място.
Част от изводите от изследването гласят:
• Високоефективните служители са склонни да показват физиологични показатели, които са в съответствие с физическата годност и устойчивостта на стрес;
• Хората с ниска ефективност имат по-високи нива на стрес във времената преди, по време и след пътуването до работното място;
• Хората с ниска ефективност използват телефона си повече по време на пътуването си до работното място;
• Работниците, които участват в „активни форми на пътуване до работното място”, например пешеходство, обикновено показват повишена производителност на работа.
• Като цяло проучването сочи и, че работещите хора са склонни да прекарват повече време в пътуване от работа до дома си, отколкото прекарват при отиване към работното място.
Новите изводи са в синхрон с резултатите от по-ранни проучвания, според които стресът, тревожността и недоволството при пътуването към работното място могат да доведат до спад в ефективността на работещите, повишено контрапродуктивно работно поведение, по-слабо „организационно гражданско поведение”.
Според изследователите, това е първото проучване, използващо ненатрапчиви носими устройства и смартфони, за да предскаже работата на служителите само на база данни за пътуването до работното място. По-рано провежданите проучвания са използвали по-натрапчиви и скъпи технологии – например носими системи от електроди на главата.
За изследователите откритието означава, че „това е важна област за бъдещи изследвания в областта на работоспособността”. Дали обаче това е добра новина за служителите, ако в бъдеще работодателите се заинтересуват от прилагане на технологии за проследяване на работниците извън офиса с цел „предсказване” на тяхната производителност…
Ганявеца си знае как да се грижи за своето здраве. Не му се мешайте. Особено съвременния с по две висши образования от фейса и една докторска степен от тик ток.
После като се тръшне знае и как се оправя държава и здравна система. Въобще ВИНАГИ знае всичко.
За пътища, култура на каране, специално София, не мисля, че отстъпват на доста европейски или американски градове.
Точно в уж най-възпитаните карачи – германците, не съм бил там и не знам.
Возил съм амрикански гост от Индиана, преди 3-4 год от Мездра до Козлодуй, после до София. Мнението му беше, че само от Враца до Козлодуй, над 60% от пътя е по-зле от там. Околовръстнто на Враца, не го броя, че там не само ми изпадаха пломбите, но ми се изчистиха кариесите, сами.
А няма ли да слажат и една сонда отзад да брои колко пъти работниците си попр*цват? За да следи храносмилането и да препоръчва оптималното меню за обяд.
Това са хора, не са крави, които ги оптимират да дават 10 пъти повече мляко от нормалното.
Искам да дойдат да покарат кола в София към работа – с дупките, бордюрите, мантинелите, знаците, липса на нормална настилка и трафика създаван от всякакви тарикати отляво отдясно с мръсна газ 🙂
Да им видя нивата на стрес после 🙂