Приблизително 37% от световното население, тоест около 2,9 милиарда души, все още никога не са използвали интернет. Това стана ясно от нови данни на Международния съюз по телекомуникации (ITU) и специализираната агенция на ООН за информационни и комуникационни технологии (ИКТ).
Може да се очаква, че ИКТ браншът ще направи всичко по силите си да „интернетизира” тези 2,9 милиарда души, за да им предложи разнообразни е-услуги. В тази посока ще са насочени усилията за изграждане на ново поколение комуникационни мрежи, спътникови системи за излъчване на интернет сигнал и много нови софтуерни приложения.
От всички 2,9 милиарда души, които все още офлайн, около 96 процента живеят в развиващите се страни. Дори сред 4,9-те милиарда, считани за „потребители на интернет”, голяма част всъщност използват глобалната мрежа доста рядко.
„Макар че почти две трети от световното население е онлайн, има още много неща, които трябва да се направят, за да свържем всички към интернет”, каза генералният секретар на ITU Хоулин Джао. „ITU ще работи с всички страни, за да се увери, че са налице необходимите градивни компоненти за свързването на останалите 2,9 милиарда. Решени сме да гарантираме, че никой няма да бъде изоставен”.
Бумът на пандемията е довел до скок в броя на хората, които използват интернет. Мерките, предприети по време на пандемията – заключването по домовете, нуждата от достъп до новини, е-образование, здравни консултации и онлайн банкиране – са допринесли за „повишаване на свързаността”: приблизително 782 милиона души са се включили към мрежата спрямо 2019 г. Това представлява увеличение от 17 процента.
Бедните – без интернет
В най-слабо развитите страни е налице най-голяма „пропаст” откъм свързаност, посочи Дорийн Богдан-Мартин, директор на Бюрото за развитие на телекомуникациите на ITU. В бедните страни почти три четвърти от хората никога не са се свързвали с интернет.
Много от тези „дигитално изключени” хора трудно биха могли да променят ситуацията заради локалните предизвикателства: бедност, неграмотност, ограничен достъп до електроенергия и липса на цифрови умения и осведоменост.
Мъжете повече са онлайн
Сред ключовите тенденции, откроени в статистиката, е преобладаващият дял на мъжете сред интернет потребителите по света. В световен мащаб средно 62% от мъжете използват интернет – в сравнение с 57% от жените.
В най-слабо развитите страни 31% от мъжете са потребители на интернет – в сравнение с едва 19% от жените. В развиващите се страни картината е сходна: 38% от мъжете ползват Мрежата, в сравнение с 27% от жените.
Разделението между половете остава особено изразено в Африка. Там 35% от мъжете ползват интернет, а сред жените делът е 24%. По-високо, но непропорционално, е потреблението и в арабските държави: 68% от мъжете спрямо 56% от жените.
Градовете са най-„интернетизирани”
Както може да се очаква, разликата между градските и селските райони остава основно предизвикателство за цифровата свързаност.
В световен мащаб хората в градските райони са два пъти по-склонни да използват интернет, отколкото тези в селските райони (76% градски в сравнение с 39% селски райони).
В развиващите се страни обаче жителите в градските райони е два пъти по-вероятно да използват интернет (72%), отколкото хората в селските области (34%).
Възрастова разлика
Както може да се очаква, големи различния в потреблението на интернет има и от гледна точка на възрастовите групи. Средно 71% от световното население на възраст 15-24 години използва Мрежата. За останалите възрастови групи средното равнище е 57%.
В най-слабо развитите региони 34% от младите хора ползват интернет, в сравнение с едва 22% от останалата част от населението.
Технологии за „интернетизиране” на целия свят
Статистиките на ITU подсказват и какви най-вероятно ще са стъпките за осигуряване на интернет достъп за всички, които в момента нямат такъв.
Изграждането на комуникационни мрежи и привличането на повече потребители ще продължи с ускорени темпове. Макар че 95% от хората по света теоретично могат да имат достъп до 3G или 4G мобилна широколентова мрежа, милиарди от тях не използват мобилни данни, отчита ITU.
Може да се очаква, че от гледна точка на мрежите ще се работи за осигуряване на по-голямо покритие на съществуващите мрежи, надграждане към новото, пето поколение комуникационни инфраструктури, а защо не и подсилване на новите сателитни мрежи, каквито в момента се изграждат от няколко компании по света.
Достъпността на устройствата и услугите ще е друга фокусна точка. Сфера на допълнителни усилия ще е изграждането на т. нар. „дигитални умения”, както и осигуряването на достатъчно съдържание на местни езици.