Европа се притесни от космическата експанзия на Мъск

Starlink на Илон Мъск вече е толкова голяма мрежа, че е трудно да бъде регулирана
(снимка: Starlink)

Ръководителят на Европейската космическа агенция (ESA) призова лидерите на континента да спрат да улесняват амбициите на Илън Мъск да доминира в новата космическа икономика. Шефът предупреди, че липсата на координирани действия означава, че американският милиардер сам „създава правилата на играта”.

Йозеф Ашбахер, новият генерален директор на ESA, каза, че готовността на Европа да помогне за бързото разширяване на сателитната интернет услуга Starlink рискува да попречи на европейските компании да реализират потенциала си. „Космосът ще бъде много по-рестриктивно пространство [по отношение на] честотите и орбиталните слотове”, казва той, цитиран в публикация на Arstechnica. „Правителствата на Европа имат интерес да… дадат на европейските доставчици равни възможности да участват в този пазар справедливо”.

Германия наскоро подаде молба до Международния съюз по телекомуникации (ITU), който координира използването на безжични честоти за пренос на данни, за предоставяне на спектър на Starlink за около 40 000 спътника. Мъск вече има одобрение за повече от 30 000 спътника благодарение на американските регулатори.

Според Ашбахер, Starlink вече е толкова голяма мрежа, че е трудно за регулаторите или съперниците да я настигнат или регулират. „Има един човек, който притежава половината от активните спътници в света! Това е невероятно. Де факто той създава правилата на пазара. Останалият свят, включително Европа… просто не реагира достатъчно бързо”.

Starlink не е единствената фирма с амбиции да изгради частна спътникова мрежа за интернет и други услуги. Британската OneWeb също напредва в тази посока, китайското правителство има планове за собствена мрежа, проектът Kuiper на Amazon предвижда още няколко хиляди спътника в небето, Русия се готви да изгради своя сателитна система за космически интернет. Миналата година Асоциацията на сателитната индустрия изчисли, че следва да очакваме повече от 100 000 комерсиални сателита в ниската околоземна орбита до 2029 г.

Притесненията на Ашбахер бяха подкрепени от Франц Файот, министър на икономиката на Люксембург, който каза, че са необходими нови правила, за да се гарантира безопасното използване на космоса. „Има хора като Мъск, които просто изстрелват съзвездия от спътници в орбита. Трябва да установим общи правила. Колонизацията или просто правенето на разни неща в напълно дерегулирано пространство е проблем”, каза той.

Сателитният сектор на Европа е доминиран от традиционни оператори, които разчитат на много малък брой скъпи спътници на висока орбита, за да предоставят услуги като телевизионно предаване.

Реално няма международен регулатор, който да следи за насищането на околоземната орбита с частни сателити. ITU координира радиочестотите, но само толкова – никой не регулира и контролира изстрелването на спътници и тяхното „сгъстяване” в небето. Това само засилва опасението, че с пренаселването на космическото пространство около Земята нараства и рискът от сблъсъци, които могат да генерират катастрофални количества космически отломки.

Наред с това и астрономите се притесняват, че огромният брой спътници ще попречат на наземните телескопи и биха могли да „влияят на вида на нощното небе за наблюдателите на звезди по целия свят”, според доклад на Американското астрономическо дружество.

Според Ралф Динсли, основател на NORSS, която проследява обекти в космоса, фактът, че Мъск произвежда свои собствени спътници и може да ги изстрелва със своята ракетна компания SpaceX, означава, че той има всички шансове да заеме най-желаните орбитални позиции. „Със скоростта, с която ги пуска в орбита, той почти притежава тези орбитални позиции, защото вече никой не може да влезе там. Това създава суверенитет на Мъск в космоса”.