Напрежение около сателитите на Илон Мъск

В края на годината, в която в космоса полетяха крупни бизнесмени и знаменитости, дойде ред и на дискусията за небесните „територии” и тяхното стопанисване. Китай с амбицията си да строи международна космическа станция, Европейската космическа агенция и американската частна компания за сателитен интернет Starlink се забъркаха в задочен спор за регулацията на движението на изкуствените спътници на Земята. И този спор тепърва ще се задълбочава и разгорещява, когато  в него се включат всички други мераклии да правят сателитни интернет мрежи, орбитални хотели и космически туризъм.

Илон Мъск публично отвърна на критиките, че спътниците на неговата компания Starlink заемат твърде много място в космоса. Той обяви, че може да има място за „десетки милиарди” космически кораби в орбита около Земята.

„Космосът е изключително огромно пространство, а спътниците са много мънички”, казва Мъск, цитиран от Arstechnica. „Това не е ситуация, в която ние блокираме другите по някакъв начин. Не сме попречили на никого да прави каквото и да било, нито очакваме да се случи подобно нещо”.

Отхвърляйки предположенията, че „изземва” пространството за бъдещи конкуренти в сателитните комуникации, Мъск сравни броя на спътниците в ниска околоземна орбита с автомобилите на Земята. Върху земната равнина се движат милиони превозни средства, без да си пречат, разсъждава Мъск. Горе, в космоса, където пространството е много по-голямо и на множество „нива”, реално има място за „десетки милиарди” спътници. „Няколко хиляди сателита са нищо. Това е все едно, хей, няколко хиляди коли на Земята – това е просто нищо”, казва шефът на Tesla.

Коментарите дойдоха малко след като Китай възнегодува срещу сателитите на Мъск заради опасения, че могат да ударят нейната бъдеще орбитална станция. Страната се оплака в ООН заради два случая, в които е имало огромен риск от сблъсък между „Тиангонг” и спътници на Starlink. ()

Гневът на Китай обаче не е единственият извор на недоволство от сателитната програма на Мъск. По-рано през годината Йозеф Ашбахер, ръководител на Европейската космическа агенция, заяви, че Мъск „определя правилата на играта” за новата „космическа икономика”. В интервю пред FT Ашбахер предупреди, че старанието на Мъск да изстреля колкото се може по-бързо колкото се може повече комуникационни спътници не е случайно; това ще остави по-малко свободни радиочестоти и орбитални слотове за всички останали играчи.

[related-posts]

В момента комуникационната мрежа Starlink вече има близо 2000 спътника в орбита. Очаква се още десетки хиляди да бъдат изстреляни в скоро време.

Астрономите по цял свят също са крайно недоволни от смелите планове на Мъск и решителните му стъпки по изграждане на мрежата за сателитен интернет. Наближава времето, в което една от всеки 15 светлинки в нощното небе ще е от изкуствен сателит на Земята, предупредиха специалистите.

Твърдението на Мъск, че няколко хиляди спътника в орбита „са нищо”, може да звучи несериозно или пък подигравателно за някои. Според експерти, подобно сравнение с автомобилите и камионите по Земята е непоносимо.

Космическите кораби се движат със скорост от порядъка на 17 000 мили в час. Те се нуждаят от много по-добро планиране на движението и на траекториите си. Също така е необходимо известно време, за да могат да се коригират орбитите им, ако се окаже, че са на път да се сблъскат, коментира Джонатан Макдауъл от Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън.

Потенциалните сблъсъци могат да бъдат идентифицирани само в кратък интервал преди колизията. Така е, защото изчисляването на траекторията на много различни спътници е трудно, а освен това траекториите търпят изменения заради влиянието на слънчевото време, пояснява Макдауъл. По тази причина всеки орбитален „слой” има място за не повече от 1000 спътника.

Лора Форчик, анализатор в космическата консултантска група Astralytical, казва, че сравнението на Мъск между сателитите и превозните средства на Земята е „небрежно”. Все пак тя добавя: „По същество той е прав, че това е проблем с управлението на трафика”.

Надпреварата за пускане на нови комуникационни мрежи с хиляди спътници само ще нажежи проблема с управлението на трафика в скоро време. Ще е нужна прецизна координация между страните, за да могат да решат „как да бъде разпределено орбиталното пространство и как да се управлява космическият трафик”, казва Форчик.