Работниците са безсилни срещу шефове-алгоритми

Служителите често са подлагани на несправедливо профилиране чрез автоматизирани системи
(снимка: CC0 Public Domain)

„Слабото приложение” на законите за защита на данните доведоха до „ужасно неадекватни нива на прозрачност” относно използването на алгоритми за наблюдение на труда на работниците и вземането на решения за санкции и уволнения. Това е изводът от нов доклад, публикуван от Worker Info Exchange (WIE) – кампанийна група, защитаваща правата на работниците върху личните им данни, съхранявани от работодателите.

Групата предупреди, че работниците в корпорациите са подложени на несправедливо профилиране и дискриминация чрез автоматизирани системи, които имат за цел „поддържане на експлоататорска власт”. Докладът е озаглавен „Управлявани от роботи: експлоатация въз основа на данни в „Gig” икономиката”.

На служителите редовно бива отказван достъп до личните им данни, съхранявани от компаниите, сочи докладът. В същото време тези компании използват инструменти за машинно самообучение, за да разпределят работата и да управляват служителите си.

Според WIE, работодателите са склонни да съхраняват много лични данни под предтекст, че това се прави с цел повишаване на ефективността и наблюдението „за предотвратяване на измами”. Освен това корпорациите използват настоящите закони за защита на данните, за да „подпечатват несправедливи решения, взети от машини” – оставяйки работниците на практика безсилни да оспорват тези решения и да се защитят.

Компаниите, които поддържат популярни платформи, работят в пространство, за което вярват, че могат да определят правилата, казва Бама Атрея, сътрудник на Фондациите Отворено общество, цитирана от ZDNet. „За съжаление, това не е игра. Подобни реалности имат тежки последици за работещите в корпоративната среда върху реалния им живот”.

Докладът на WIE идва на фона на нарастващи тревоги относно разпространението на технологиите за алгоритмично наблюдение и вземане на решения на работното място, особено от началото на пандемията насам.

Системите за електронно наблюдение и анализ чрез изкуствен разум бяха предмет и на доклад на Съвместния изследователски съвет (JRC) на Европейската комисия. Той предупреди за значителни „психосоциални рискове” за работниците в големи концерни, които рутинно биват наблюдавани и за тях се прилага автоматизирано вземане на решения.

„Прекомерното и инвазивно наблюдение заплашва да подкопае взаимоотношенията между работодател и служител”, предупреждава Кърсти Бол, професор от Университета в Сейнт Андрюс и автор на доклада. От изключително значение е на работниците да бъде предоставяна по-добра информация за това как точно биват използвани техните данни, а също и как хората от мениджърски нива играят роля в надзора на машините, вземащи решения.

В доклада на WIE се казва, че компаниите често използват вратички в законите, за да си намерят извинение за неизпълнението на определени работодателски задължения, сред които и плащането на данъци и осигурителни вноски. Това позволява на много от тези компании да постигнат „супер-успехи”: „бързо разрастване и изграждане на конкурентно предимство… заради излишъка на зле платени работници, които чакат заетост, като същевременно намаляват собствените си заплати”.

За работниците в Европа картината е малко по-добра, тъй като ги предпазват разпоредбите на GDPR, става ясно още от доклада. Той критикува намерението на Великобритания да се „отклони” от нормите, които бяха възприети в страната по силата на Общия регламент за защита на личните данни, докато държавата все още беше член на ЕС.

Завеждането на съдебни дела представлява друго предизвикателство за работниците в големите концерни, свързани със съвременната дигитализирана икономика. Докладът препоръчва потиснатите работници да действат задружно и единно. „Работниците трябва да подобрят силата си при договаряне чрез организиране и колективни действия. Способността им да имат достъп до своите данни и да ги обединяват е мощна сила в организирането, която тепърва ще се използва правилно”.