Шефовете наблягат на дистанционното наблюдение

Следенето на служителите у дома е естествено продължение на наблюдението на работното място
(снимка: CC0 Public Domain)

Мнозина приветстват удобствата на работата от дома, която стана масова практика с избухването на пандемията: избягва се дългото висене в задръстванията при пътуване от и до работа, спестяват се разходите за обяд в заведение, а и няма нужда всеки ден да се среща погледът на властния шеф, който „диша във врата” на работещите. Но последното е илюзорно удобство.

Все повече компании използват системи за проследяване на дистанционната дейност на служителите, работещи от домовете си. Понякога служителите знаят за това, а дуг път – не. А средствата за следене стават все по-съвършени и всеобхватни.

Новопоявил се тези дни патент на Microsoft описва нова дигитална система за извличане и прогнозиране на „общото ниво на качеството” за служебните срещи, използвайки данни като език на тялото, изражения на лицето, температура в стаята, време на деня и брой хора в онлайн-събранието. Системата използва камери, сензори и софтуерни алгоритми, за да определи, например, „доколко даден участник допринася в срещата спрямо изпълнението на другите си задачи (например, изпращане на текстови съобщения, проверка на имейли, сърфиране в интернет)”.

„Много организации са измъчвани от прекалено дългите, слабо посещавани и повтарящи се срещи, които могат да бъдат модифицирани и/или избегнати, ако е налице повече информация относно качеството на срещите”, пише в описанието на мотивите за разработката. Технологията е приложима и за физически, и за виртуални срещи.

Новината предизвика вълна от коментари и недоволство, защото – макар това да е само един патент все още – подобна технология е продължение на все по-мащабната тенденция за проследяване на дейността на хората и навлизане в това, което най-често се нарича „лично пространство”.

Кризата Covid-19 продължава и все повече работодатели отлагат или отменят плановете за завръщане в офиса, което е и причината все повече мениджъри да разгръщат системи за следене и наблюдение на дейността на работниците си пред компютрите в домовете им. „Тенденцията наистина се разрасна”, казва д-р Клаудия Паляри, изследовател в областта на дигиталното здраве и общество в Университета в Единбург. „Хората работят от домовете си и много организации започват да искат да проследяват какво правят служителите им”.

Наблюдението е възможно под много форми. „Някои от тях са толкова прости, колкото „чекиреането”, казва Паляри. Това е нещо като влизането с карта в офиса – регистрира се кога човек се е появил с готовност за работа. Други средства – например, инструменти като Slack и Microsoft Teams – отчитат кога даден служител е „активен”. В подобни сценарии неуспехът с отварянето на приложението може да се приеме от мениджърите по същия начин като закъснението за работа.

Някои работещи съобщават за доста по-интензивен надзор. Служителка от областта на комуникациите, пожелала да остане анонимна, споделя, че наскоро нейният работодател е започнал да изисква от целия персонал да се присъединява към видеоконференция всяка сутрин – с включени уеб-камери. На служителите е казано, че мярката цели да „намали броя на срещите”. Работниците обаче са убедени, че истинската цел е да се гарантира, че те са на бюрата си цял ден.

Дейвид Хайнмайер Хансон, съосновател на стартъпа Basecamp – който предоставя софтуерна платформа за координиране на дистанционно работещите служители – казва, че редовно му се налага да отказва искания от потенциални клиенти за „нови методи за шпиониране на техните служители”. „Подобно търсене е депресиращо. То идва най-вече от компании-динозаври, които заради Covid са били принудени да започнат дистанционна работа. Убедени са, че служителите им трябва да възпроизведат – или дори да увеличат – това, което обичайно правят в офиса”.

Фирмата е стигнала дотам да обяви, че предлаганият от нея API (интерфейс, който позволява на други разработчици да създават допълнения към платформата) е забранено да се използва за каквато и да е форма на наблюдение на служителите.

Приложения като StaffCop, Teramind, Hubstaff, CleverControl и Time Doctor включват проследяване на активността в реално време, могат да правят екранни снимки на компютрите на работниците през редовни интервали, да правят запис на натискането на клавиши и да записват видео от екраните. В някои случаи инструментите за проследяване могат да бъдат инсталирани без знанието на служителите. Компаниите-създатели на тези средства казват, че са фокусирани върху прозрачността и производителността.

„Когато започна пандемията COVID-19, ние установихме, че през първия месец 16% от компаниите са инсталирали нов софтуер за проследяване на лаптопите на своите отдалечени служители”, казва Брайън Кроп, вицепрезидент на HR отдела на Gartner. До юли броят им се е увеличил до 26% от компаниите.

„Вече се движехме в тази посока – пасивно наблюдение на служителите, слушане и наблюдаване – и все по-малко питане”, обяснява Кроп. „Това, което е пандемията направи, е че просто ускори темпото, с което тенденцията се реализира… Рано или късно щяхме да стигнем до същото положение. Просто пандемията го ускори”.

Тенденцията е естественото продължение на наблюдението на работното място, казва и Силки Карло, директор на благотворителната организация за борба със следенето Big Brother Watch. Но сега то се превръща в наблюдение на дома, подчертава тя. „Сега то придобива нова форма и е по-тревожно, защото някои работодатели не осъзнават, че да – някои служители работят от вкъщи, но домът продължава да бъде лично пространство”, казва Карло.

„Важно за чувството за независимост и достойнство на хората, както и за тяхното психическо здраве домът да остане лично пространство и да не тръгваме по пътя на това наистина инвазивно постоянно наблюдение на домовете на хората”, допълва Карло.

Някои работодатели казват, че следенето, което са наложили за служителите, се налага поради съображения за сигурността. Но много работодатели просто се стремят към „оптимизиране на работната сила” – нещо, за което Паляри предупреждава, че може да има обратен ефект. „Всъщност няма доказателства, че работниците са по-продуктивни, когато са наблюдавани”, казва тя. „Но това, което знаем, е, че чувството да си следен всъщност може да те потисне и да направи по-малко продуктивен”.