Работата от дома създава дистанцирани хора

„Дори цял ден да си с детето, ако ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш отношения на дистанцирани хора”, казва Ани Владимирова
(снимка: личен архив)

Все повече хора работят дистанционно или редуват ходене в офис на смени, но този модел на „новата нормалност” се отразява на взаимоотношенията между родители и деца.  Родителите са вкъщи тялом, но дали са там „духом”?

Физическото присъствие не е достатъчно пълноценно, за да се брои за време, прекарано с децата. Много родители споделят за „гузната си съвест” от напрежението, бързането и неспособността да отделят семейните от служебните процеси, коментира психологът Ани Владимирова. Дори цял ден да си с детето, ако ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш отношения на дистанцирани хора.

„В нашата практика през пролетта имахме случай на петгодишно дете, силно емоционално свързано с майката. В рамките на два месеца режимът на детето беше коренно променен. Майката работеше вкъщи по 8-10 часа, изпускаше обедния сън (детето беше свикнало да заспива само с нея у дома), то стоеше пред телевизора (съответно също от 8 до 10 часа) или с таблет в ръка. От липсата на отношение и отговори на въпросите му детето беше отключило заекване”, разказа Владимирова.

Семействата с малки деца или ученици с онлайн часове са най-потърпевши, тъй като самите деца имат нужда от почти цялото време на родителите. Малките деца в начален курс нямат учебни навици и ролята на учителя е много важна – той ги напътства и води. Когато него го няма, родителят се опитва да влезе в ролята, но не може да изгради учителския респект. Губи емоционалното време, прекарано с детето, напряга се допълнително, защото не владее педагогическото майсторство на педагога. Децата пък губят интерес, уморяват се от монитора, нямат стимула на конкуренцията с другарчетата в клас. При по-големите се губи мотивацията и родителите молят, поставят условия, наказват… и накрая пишат домашни, сподели още психологът.

„Вкъщи действат толкова много стимули и човек има нужда да канализира вниманието и мисълта в „пространствен тунел” (защото съседите правят ремонт, детето слуша силна музика, пералнята центрофугира…). Така в един момент и детето започва да се възприема като задача, обитавайки същото пространство”, коментира Владимирова.

Нейният съвет за успешно разделяне на работния ден от началото на семейната вечер, когато хората работят от вкъщи, е оформянето на „неприкосновени” територии. Например, спалнята да е забранена за компютри и телефони, да не се готви по време на работа… Задължителни са също така паузите! Те могат да са за планиран разговор или упражнения.

Променят се и темите за разговори и общуване в семейството. Все по-малко се говори къде ще отидем, какво ще направим. Разговорите станаха по-битови и обслужващи по-краткосрочни цели. В същото време се говори за глобални процеси и социални казуси и това води до зараждане на активно гражданско общество.

Хората не искат да се скриват в дома от ангажиментите и задълженията си, а напротив – осъзнаха важността на контакта с природата и искат да ходят по планините, оцениха ролята на изкуството и не им е достатъчно да си пуснат филм, а искат да отидат на театър, на концерт. Оцениха и ролята на труда – не само като източник на доходи, а и като удовлетворение и житейски смисъл, заключи Ани Владимирова.