Когато имат възможност да работят дистанционно, повечето хора ще се възползват – но не всички работодатели са готови да предложат привлекателни условия за това. Задават се някои тъмни облаци на хоризонта, когато става дума за отдалечената работа.
Ясно е, че дистанционната работа вече е част от ежедневието за мнозина и е доста широко разпространена. Последното издание на American Opportunity Survey на McKinsey проучи нагласите на 25 000 американци през пролетта на 2022 г. и установи, че над половината (58%) имат възможност да работят от дома си поне един ден в седмицата. Всеки трети каза, че ако иска, може да работи от къщи пет дена в седмицата.
Реакция на внезапна криза
Когато на работниците се дава възможност за работа от разстояние, 87% от тях са готови да приемат. „Тази динамика е широко разпространена… Гъвкавият модел на работа се роди като реакция на внезапна криза, но остана като желана характеристика на работата за милиони хора. Това е тектонична промяна в начина на работа“, казват изследователите.
Дистанционното работене обаче не се нрави на някои работодатели. Изследователите отбелязват, че в индустриите, където работата от дома не е толкова популярна, шефовете „може да открият, че технологичните кадри, които наемат, изискват подобно условие“. А след като на една част от работната сила е позволено да работи дистанционно, става по-трудно да кажеш „не“ на останалите.
Заплащането като проблемна тема
Но това не е единственото предизвикателство, което може да доведе до раздори между работодатели и служители. Според проучване на CIPD сред 1000 работодатели в Обединеното кралство, заплащането може да се окаже проблемна тема в отношенията. „Потенциално разделящ въпрос за бъдещето на хибридната работа е дали тези, които трябва да присъстват на работното място, трябва да получават премия във вид на заплащане, за да компенсират допълнителните разходи за пътуване от и до работното място“, казват от CIPD.
Анализаторите вярват, че съществуват значителни рискове за приобщаването и равенството, свързани с диференцирането на заплащането за работещите в офиса и работещите хибридно или изцяло дистанционно. Опитите да се намали заплащането за онези, които работят от домовете си, ще донесат напрежение между работодателите и работниците. Нещо повече – ще възникнат дискусии относно дискриминацията, защото дистанционната работа често е предпочитана от хора с дългосрочни здравословни проблеми, както и такива с много отговорности за грижи, например родители с деца или пък възрастни работещи.
Трудности при наемането
Потенциалното различие в заплащането ще се отрази и на набирането на хора. Малцина ще искат да кандидатстват за място в организация, която намалява заплащането за работещите дистанционно. За отделите по човешки ресурси задачата ще стане особено трудна, защото „обхватът“ при набирането на хора ще бъде сведен само до хората на местно ниво и организациите няма да могат да се възползват от набора от таланти, от който биха се възползвали при прилагане на хибридния модел на работа без различия в заплащането.
Доколко този дебат изглежда основателен – е тема на спорове. Според проучванията, повече организации (68%) не са намалили заплащането или обезщетенията за служителите, които работят предимно от вкъщи. Всъщност, само 4% от организациите са редуцирали заплащането за работниците, които работят предимно от дома си. По-тревожното е, че 13% от респондентите казват, че тяхната организация планира да направи това. Конкретно в публичния сектор този процент е особено висок – 15%.
Моделът “от 9 до 5” вече не е приложим
От друга страна съществува и обратният сценарий: около една от всеки 10 организации е въвела схема за покриване на разходите, пред които са изправени служителите, работещи предимно от вкъщи. Това са разходите за интернет свързаност, за повишеното потребление на електричество и топлинна енергия.
„Това, което е ясно със сигурност, е че универсалният модел на работа – всички в офиса, през цялото време, от 9 до 5 – вече не е приложим,“ казват анализаторите. Шефовете трябва да се насочат към намирането на начин да мотивират и вдъхновяват всички служители, без значение дали работят дистанционно или не, и да поощряват производителността. Предизвикателство е, но достойните мениджъри ще се справят с него, казват още анализаторите.
До 05/07/2022 21:24 За лъскане на бастуна, е говори за себе си. За “безценните” мигове с колегите, ами ще ги ти ги преотстъпя. Имам много по-безценни мигове с приятели с които мога да се срещна след работа и с тях да си социализирам колкото желая.
Приятелите са МОЙ избор, колегите не. Вероятно нямаш приятели.
И цял ден лъскаш бастуна, ставаш все по-асоциален. Моментите с колегите в кафе паузите са безценни за социално животно, каквото е човекът. А че работата от вкъщи е предпочитана от съвременните келеши, които нямат нормален живот още от деца, е пагубно за вида ни. Затова природата измисля различни начини, за да ни занули – къде с вируси, къде с някой луд, който ще унищожи цивилизацията.
Ендот много си прав че има такива. Аз ги наричм мрънкалници. Но съм забелязал, че има фирми в които точно мрънкалниците просперират и вземат повече от многото по-свестни, само защото меринджеите гледат да им запушат устите с по-голямо заплащане.
Но разбира се при първи удобен случай, стават първите на които вратата им бива посочена.
Във всяка една бизнес дейност и фирма има паразитни и проблемни служители с много ниска производителност,които постоянно създават интриги,проблеми пречат на работата и тровят работната атмосфера със собственни неадекватни прищявки и проблеми ,като постоянно Нещо ги мотивира да се мислят и смятат за богоизбрани несменяеми и въздесъщи, въпреки,че са абсолютно дъно.Такива постоянно смятат,че света им е длъжен и че това ще остане скрито покрито от мениджмънта.30 минути интервю е достатъчно и мога да ви кажа с висока степен на сигурност какъв ще бъде този служител за фирмата полезен, вреден,както и да му асоциирам точна оценка за качество полезност и производителност.Разбира се тази базисна оценка рядко има девиация от дългосрочната оценка за същият служител.
Зглавието в статията изхожда от презумпцията ,че работодателя и служителите са едва ли не равнопоставени и на едно ниво и едва ли не първите, трябвало да се молят на вторите за да им работят те. Нещо сериозно сте се объркали всички умпопобъркани либерал демократ комунистчета. Дали си програмист в home office ,маркетолог лекар,учител или поточна линия няма никакво значение защото за всяка една професия си има изградени стриктни метрични критерийи.С които по всяко време и час на денонощието работодателят ас един клик може обективно да оцени и разбере прецизна ли е работата на служителя на всеки един негов служител поотделно или той е мърляв, разхвърлян,безхаберен с ниска мпотивация за работа и ниско производителен. Не е нужно дори работодателят да го наблюдава по цял ден на камера или да се вълнува ,че служителят е бил в хом офис.В крайна сметка всичко се свежда до производителност на труда която не можеш да фейкнеш повече от опр % оттам насетне дали той е на море планина или в хом офисът си е напълно ирелевантно.
Моля първото изречение да се чете :
Все си мисля, че ако НЯКОЙ няма система за оценка на …
Все си мисля, че ако няма няма система за оценка на работата на даден служител извън това на прякото следене в офиса (лично или видео) е просто копой.
Такъв който или не иска да проучи процесите в собствената си фирма или няма мозък да измисли методология или и двете.
Както много пъти съм казвал тук в този сайт – СВЕТЪТ НЕ Е САМО ПИСАНЕ НА КОД. Излезте от плоскоземния си 2D свят, уважаеми кодърчета-нърдове.
Светът има хиляди дейности, които не са писане на код и все пак се работят на компютър. Това са търговски офиси, банкови офиси, застраховки, авточасти, хранителни доставки, горива, складове на едро, логистики, производства, фабрики и т.н и т.н
Тук говорим за глобален проблем във всички дейности, а не само в ЕДНА.
И да за писане на код , може и има начини да се измери работата, ама за някой второразреден банков служител примерно е много лесно да скътае от работното време или някой помощник счетоводител или някой назначен търговец на нещо и т.н. и т.н
Не може всичко да се върти около някви фирмички със забит нос в някакъв код.
Така че Данчо – аз се припокривам с твоето мнение горе-долу с някои изключения.
А защо тук работното време не е 9до5 ще ти го обясня много кратко:
Като станем БЯЛА страна може и да стане. Дотогава има една фраза:
“А нека работят здраво маймуните, не се става така лесно човек… “
Той Йордан е спеца по работа в къщи и печатането на пари от мръсните капиталисте. И обича да пусне някоя тъпа партенка и после не се вясва за дискутиране.
Явно има фирма за отглеждане на арпаджик примерно и му харесва да контролира служителите лично. И любимо му е скатаването на работещите от къщи. Не може нещо да го преживее.
Казвам му всеки път че за писане на софтуер има два паралелни начина за контрол без да се иска служителте да са в къщи и да се види кой какво е правил, но той не прихваща.
Не виждам причина да се плаща по-малко за работа от вкъщи. Заплатата на служител се дава за свършена работа. Не за път или нещо подобно. Ако служител, който идва в офиса и живее на 2 мин. пеша от офиса, трябва ли да му се намали заплатата?
А обедната почивка си е обедна почивка и в двата случая. И от вкъщи може да идеш до съседния ресторант за обяд.
Не се отчиат и разходите да работиш от вкъщи. Може дори да се отчете и обратното – рзходите, които пести фирмата да не си в офиса. Много от фирмите дори освободиха голяма част от наетото офис пространство.
А за скатаването – и в офиса се скатава. Който иска да скатава ще намери начин и в двата случая.
Работя от вкъщи и съм далеч по-продуктивен. Не губя нерви в задръствания и не бързам да си тръгна от работа, защото ме чакат още задръствания. Няма ги и паузите за пушене с колеги, които често се проточват. Имам повече време за себе си и се чувствам по-отпочинал, което се отразява положително и на работния процес. В обедната почивка се изпъвам в леглото за 30 минути и следобяда се чувствам много по-свеж, отколкото като съм в офиса. Защо тогава трябва да взимам по-малко?
Данчоо, а колко спестява фирмата от наеми на офис площ, електричесвто, консумативи и тн? Даже хората, които работят от вкъщи трябва да получават повече. Това с ходенето до офис е отживелица от миналия век, всеки, който работи на компютър може да работи от вкъщи. Друг е въпросът, че една камара нищоправещи меринджеи трябва да изчезнат.
Нормално е на работещите от вкъщи да им се плаща по-малко. Все пак само като време те пестят поне 2-3 часа на ден за път и за обедна почивка. Кой ще ги покрие това време? На запад запланащето на добър специалист е от $50 на час, че дори и доста повече. 2 часа по $50 = $100. 22 дни по $100 = $2200 на месец само като допълнителна компенсация за загубеното в път време. Ами бензина и нервите, убити в задръствания?
А да не споменаваме дали работещите от вкъщи работят през цялото време или скатават.
А иначе ми е много интересно – защо навсякъде по света се говори за модела “от 9 по 5”, а в България работното време е “от 9 до 6” или “от 10 до 7”.