„Тихото напускане“ – нова драма след хибридната работа

След “голямото напускане” в ИТ бранша тази година дойде ред на друг проблем за мениджърите: “тихото напускане” (снимка: CC0 Public Domain)

Икономическа криза, стагнация, инфлация, съкращения, замразяване на заплатите – някои фирми в ИТ сектора страдат от тези явления, а други тепърва ще ги усетят. На този фон служителите, които се чувстват „зациклили“ в професионалното си израстване, започват „тихо напускане“ на работата си, предупредиха експерти.

„Тихото напускане“ не означава напускане на работата по безшумен начин. Става дума за друго – на работното си място служителят просто прави това, което е нужно, за да свърши задачите си, да си вземе заплатата и да се прибере вкъщи. Няма ангажимент, няма активно отношение към работата, няма инициативност, креативност, енергичност. Човекът работи, за да си получи парите – нищо повече и нищо по-малко.

Работещите, които правят „тихо напускане“, може да бъдат погрешно разбрани. Тези хора не пренебрегват служебните си отговорности. Те просто се отказват от идеята да се хвърлят „презглава“ в работата си. Имейлите, изпратени вечерта, ще останат без отговор до следващия ден. Служителите нямат интерес към т. нар. „щастливи часове“ за раздумка и напитки след работа, към излизания на обяд или вечеря с колеги. Идват на работното си място в последната минута и си тръгват в секундата, в която изтече работното им време.

Тенденцията на „тихото напускане“ се базира на няколко променливи, като се започне с несигурността на работата, донесена от пандемията през 2020 г., казва Паола Мартинез, вицепрезидент по операциите с хора в Jobsity ( компания за управление на персонала). Тези, които са се почувствали незащитени или недооценени от своите работодатели, сега са демотивирани. Някои потърсиха по-добри възможности, напускайки позициите си, но други просто оказват тиха съпротива.

Принос за проблема има и това, че след подобна промяна мнозина се чувстват „прегорели“ и преуморени. С особена сила това се отнася за позициите, които по време на пандемията бяха натоварени с извънредно много отговорности.

Едновременно с това трябва да се признае и, че покрай пандемията хората започнаха да ценят времето си с приятели и семейство. Мнозина откриха, че възможността да работят от вкъщи им позволява да си „върнат“ времето, прекарвано в пътуване до работното място. След това, когато дистанционната работа стана по-популярна, работниците предефинираха работния си ден и преосмислиха важността на работата си в живота си. Тези променливи катализираха въпросното „тихо напускане“.

„Тихото напускане означава, че спирате да полагате сериозни усилия в работата си“, казва Мартинез. „Отивате в работната обстановка, където просто съществувате. Не поемате никакви предизвикателства. Не израствате. Не търсите възможности за растеж в кариерата си“.

Във видео в TikTok, което популяризира термина „тихо напускане“, един от авторите на идеята отхвърля разбирането, че работата трябва да доминира в живота на човека. Особена критика е отправена към ролите в новостартиращи технологични фирми – едни от най-натоварващите поради ниското начално заплащане, дългите работни часове, несигурността на работата и изпълнението на задачи, които попадат извън типичните задължения на позицията.

Но как изглежда тихото напускане на работното място и кой участва? Мартинез обяснява, че това явление не е характерно само за едно поколение, противно на убеждението, че описаното поведение е типично само за „поколението Z“, например. „Тихото напускане“ засяга хора във всички възрасти и всички кариерни сфери. А мениджърите трябва да обръщат внимание на поведенческите модели на своите служители.

„Компаниите трябва да слушат“, казва Мартинез. „Трябва да познаваме хората, с които работим, за да можем да усетим подобни промени. Не е толкова голяма промяна; просто виждате как този човек тихо се затваря в себе си. Тогава трябва да забележим, че нещо се случва, и да разберем защо се случва“.

Не зависи от служителите да се откажат от желанието за „тихо напускане“ на работата си, предупреждават още специалистите. По-скоро зависи от работодателите. Те трябва да създадат по-добра работна среда, за да насърчат служителите да възобновят кариерния устрем, амбицията, желанието за изява, за напредък. Мартинез предполага, че макар днес да се говори по-често за „прегарянето“ на работното място, все още е необичайно работодателите да се занимават с корена на проблема и да предлагат решения.

Може да е благоприятно за мениджърите да предложат услуги за психично здраве на служителите си, страдащи от „прегаряне“. Може би е добра идея шефовете да позволят на работниците да контролират повече работното си натоварване.

Но ако „тихото напускане“ е новата норма на работното място, мениджърите може би ще трябва и да приемат границите, определяни от своите служители. Когато служителите са щастливи и добре реализирани в личния си живот, това се пренася и в работата им.

„Единственият момент, в който можем да имаме успех, е когато нашите лични цели могат да отговарят на целите на нашата компания“, казва Мартинез. „Трябва да се уверим, че това съвпадение се случва реално“.