Европейският технологичен бранш излезе с нови искания към ръководството на ЕС през последните дни. Всички те са свързани с намеса на Европейската комисия или законотворците в защита на хай-тек индустрията на Стария континент.
През последните месеци редица телекомуникационни фирми в ЕС поискаха помощ от властите в настояването си големите американски технологични гиганти да съфинансират изграждането на телеком мрежи в европейските страни. Изглежда това е само началото на поредица от искания на тех-бизнеса.
Сега от органите на ЕС бе поискано да преразгледат плана за финансова подкрепа за производителите на чипове, така че да обхване по-голям брой играчи. Наред с това редица европейски е-магазини настояват за нови, крути мерки срещу доминантната позиция на водещата търсачка в глобалния интернет.
Повече финансиране за повече чип-фабрики
Някои страни от ЕС искат планът за финансова помощ за производството на чипове да бъде преразгледан. Според тях, той трябва да финансира производството не само на „авангардни“ полупроводникови системи, а и на всякакви чип-фабрики, съобщи Ройтерс, като се позова на „документ на ЕС“.
Планът на ЕС за финансова подкрепа на полупроводниковия сектор предвижда 45 милиарда евро финансиране. Той е своеобразен „отговор“ на подобен закон, приет в САЩ, който осигурява 52,7 милиарда долара финансиране за чип-производство. И двата проекта имат за цел намаляване на зависимостта от вноса на чипове от азиатски страни.
Изпълнителният орган на ЕС обаче е преценил, че планът ще осигурява държавно финансиране само за европейски проекти за производствени съоръжения, които осигуряват „първи по рода си“ системи и технологии. Предложението предстои да бъде обсъдено със страните от ЕС и законодателите, преди да стане закон.
Дипломати от ЕС настояват, че това не е редно. Някои страни искат да има държавна помощ и за производството на съществуващи модели чипове, използвани от различни производители на вътрешния пазар, например компаниите за автомобили.
Чешката република, която в момента е ротационен председател на ЕС, излезе с компромисно предложение, според което правото на финансиране може да се прилага за по-широка гама чип-производства, субсидирани от правителствата. В документа се казва, че критериите за „първо по рода си“ съоръжение могат да включват иновация за подобряване на изчислителната мощност или нивото на сигурност, безопасността или надеждността, енергийните и екологичните показатели.
Представителите на ЕС може да се споразумеят за обща позиция в началото на декември. Това би им позволило да започнат преговори със законодателите на ЕС за финализиране на проектозакона.
Нови антитръстови мерки
Почти по същото време над 40 европейски съперници на услугата за пазаруване на Google призоваха антитръстовите регулатори на ЕС да гарантират, че американската фирма отговаря на заповедта на ЕС от 2017 г., позволяваща повече конкуренция на страницата ѝ за търсене.
Преди пет години Европейската комисия глоби Google с 2,4 милиарда евро и задължи фирмата да спре да облагодетелства своята услуга за пазаруване. Впоследствие компанията заяви, че ще третира собствената си услуга за пазаруване наравно с конкурентите, когато наддават в търг за реклами в полето за пазаруване, явяващо се в горната част на търсачката.
Но в писмо до ръководителя на антитръстовия орган на ЕС Маргрете Вестагер 43 европейски компании – сред тях британската фирма Kelkoo, френската LeGuide Group, шведската PriceRunner и немската Idealo – заявяват, че предложението е „юридически недостатъчно“ и не им е помогнало да се възползват от рекламните търгове.
„Комисията трябва отново да отвори място на страниците с общи резултати от търсенето за най-подходящите доставчици, като премахне пазарните елементи на Gооgle, които не позволяват конкуренция, а водят до по-високи цени и по-малък избор за потребителите и несправедливо прехвърляне на маржове от търговците и конкурентните CSS към Gооgle“, казват компаниите в писмото, видяно от Ройтерс. CSS се отнася до услугите за сравнение при пазаруване.
Според европейските фирми, че механизмът на американската компания нарушава Закона за цифровите пазари (DMA), новите правила на Вестагер, насочени към овладяване на властта на технологичните гиганти, които ще се прилагат през май следващата година.
„Като се има предвид недвусмислената нова правна рамка, сега е време да се говори [по проблема]. Най-важният казус в основата на призивите за DMA трябва да бъде доведен до ефективен край“, пишат компаниите, които представляват 20 европейски държави.