Наличието на жив организъм в електрониката може да откаже хората от навика да сменят ненужно устройствата си (снимка: Чикагски университет)
Учени от Чикагския университет предложиха необичайно решение на проблема с твърде честата смяна на електронните джаджи и обилното генериране на е-отпадъци. Те са създали умен часовник, захранван от слузеста плесен – най-простият организъм, който трябва да се храни и обгрижва, почти като тамагочи. Потребителят може дори да установи емоционална връзка със смарт-часовника.
Използването на проводящ протозоен организъм – плазмоидната слузеста плесен Physarum polycephalum – направи възможно създаването на интелигентен часовник, който работи само ако организмът в тялото е здрав и снабден с храна. Всъщност часовникът е един вид обикновен киборг със свързани помежду си живи и неживи части.
Предполага се, че наличието на жив организъм в електрониката ще попречи на хората да сменят ненужно устройствата си. Безотговорното потребление води до увеличаване на обема на електронните отпадъци на планетата – 40 милиона тона се добавят всяка година. Изследването как едно „живо” устройство влияе върху поведението на хората показва, че то променя отношението им към технологиите – получава се двупосочно взаимноизгодно сътрудничество между часовника и неговия собственик.
Изследването установява, че използването на носими джаджи е чисто потребителска еднопосочна употреба, докато взаимодействието с експерименталния „жив” модел е като двупосочна комуникация – мнозина не могат просто да изхвърлят часовника или да го поставят в килера за неопределено време.
Прототипът на „живия” часовник може да показва точно време и е оборудван със сензор за пулс. Организмът се помещава в специална вдлъбнатина в корпуса на часовника и потребителят трябва да го храни редовно със смес от вода и овесени ядки, за да стимулира растежа.
Когато тялото достигне другата страна на прореза, се активира проводима верига, която захранва с енергия сензора за сърдечен ритъм. Освен това тялото преминава в режим на заспиване, ако не се храни, и може да бъде „върнато към живот” след дни, месеци или дори години.
Според учените, взаимодействието „човек-компютър” е насочено главно към подобряване на производителността, но в новото изобретение акцентът е върху ежедневните грижи и хранене, така че резултатът е отчасти „произведение на изкуството”.
След създаване на „живия” часовник учените са провели експерименти с петима участници, които са носели устройството в продължение на две седмици. През първата седмица доброволците са хранили тялото, докато порасне и активира сензора за пулс. През втората седмица участниците прекратили храненето на тялото, в резултат на което то изсъхва и сензорът спира да работи.
Оказва се, че хората, участващи в експериментите, започнали да се отнасят към часовника като към живо същество, дори му давали имена или принуждавали партньорите си да хранят часовника, когато са болни.
Емоционалната връзка в случая е много по-значима отколкото при използване на играчки като тамагочи. Освен това участниците в експеримента са изпитали доста голям стрес, когато им било наредено да спрат да хранят съществото в кутията на часовника, чувствайки се виновни и дори започнали да скърбят.
Резултатът от проучването беше представен на известния симпозиум на ACM, посветен на софтуера и технологиите за потребителски интерфейс. Разработчиците се надяват да променят отношението на потребителите към електрониката, гледайки на нея повече като на партньор, отколкото като консуматив, въпреки че е съмнително дали търговците се интересуват от подобен подход.