Тех-хората се адаптират към живота „далеч от цивилизацията“

Автономният живот далеч от града става все по-модерен сред хората с афинитет към технологиите (снимка: ReGen Villages)

Все повече хора в Европа и Северна Америка решават да се откажат от обществените услуги като вода, парно и електричество, да се откъснат от градовете и да живеят и работят самостоятелно. Правят го по различни причини – желание за общение с природата, повече самостоятелност, пестене на енергия, по-устойчив начин на живот, бягство от инфекциозните огнища.

Една от емблемите на идеята за живот „далеч от цивилизацията“ е проектът за еко-селище ReGen в Нидерландия. Проектът се разчу през 2016 г. и прикова вниманието като високотехнологично екоселище без връзка към електро-мрежата, със собствена ВиК система, собствена „зелена“ енергетика и затворено стопанство.

„Когато Covid връхлетя, за кратко време станахме свидетели на изселване от градските райони. Хората искаха да се преместят в предградията или в провинцията, за да се чувстват така, сякаш могат да се грижат за себе си“, казва основателят Джеймс Ерлих.

ReGen разработва софтуер „Village OS“, който не само използва машинно самообучение за проектиране и планиране на кварталите в екоселището, но действа и като локален сървър, наблюдавайки инфраструктурата на селото за рискове и подобрения. Този „дигитален близнак“, казва Ерлих, може „да разбере различните хранителни потоци в квартала, например“.

Идеята на основателите на ReGen – архитекти и технолози – е за автономни общности, състоящи се от по 400-500 домакинства. Те сами отглеждат животните и растенията, необходими за изхранване на общността. Електричество добиват от слънце и вятър, съхранявайки го в локална мрежа от батерии – микро-грид. Дъждовна вода и естествени водоизточници покриват потребностите от животворната течност.

Тази мечта грабва сърцата на тех-хората – всички тези с уклон към автоматизация и използване на технологиите за улеснение на ежедневните рутинни дейности.

Ток, фотоволтаици, батерии

Когато става въпрос за действително захранване на дома извън мрежата, има няколко различни опции. Първо, казва Ерлих, независимо дали преоборудваме традиционния си дом, за да го направим по-малко зависим от комуналните дружества, или изграждаме дом изцяло без връзка с електро-мрежа, трябва да разгледаме как можем да подобрим неговата енергийна ефективност.

Така например, Ерлих препоръчва южните стени на къщите, било то традиционни или модерни, да бъдат обградени с малко остъкление – нещо като зимна градина. Това остъкление действа като малка оранжерия: събира топлина, затопляйки къщата като цяло. Ако има растителност, това създава и влажност, което може да е приятно допълнение през сухите зими. В топлите зимни дни тази оранжерия може да е прекрасно място за сядане, за кафе, чай, четене на книга.

Може би един от най-често срещаните и все по-достъпни източници на енергия далеч от мрежата са слънчевите фотоволтаици. Соларните панели улавят слънчевата светлина и я преобразуват в електричество. То може да се използва непосредствено или да се съхранява в батерия.

„Слънчевата енергия е нещо, което много хора използват като допълнение към захранването на дома си, но също и като средство за захранване на електрическото си превозно средство“, казва Ерлих. „Сега има различни компании, които предлагат този вид съхранение – чрез домашни батерии, така че технологията ще става все по-добра и по-добра. Това означава, че [хората, които живеят далеч от цивилизацията] са в състояние да намалят общото си потребление на енергия“.

Но слънчевите панели не са единственият вариант за осигуряване на ток. А и не за всички региони са достатъчно ефективно решение.

„Хората, които живеят в умерено ветровит район, биха могли да поставят малка вятърна турбина, която не вибрира и не издава много шум“, казва Ерлих. „Малко по-скъпи са и ефективността все още търпи критики, но технологиите се подобряват. Въпросът е, че те могат да бъдат допълнение към съхранението на батерията, когато нямате много слънце“.

Монтирането на турбина изисква малко повече проучване от това за фотоволтаиците. Трябва да има яснота дали ветровете са достатъчни, дали не са прекалено бурни, дали релефът е подходящ. Обичайно ветровете близко до земята са доста турбулентни, което влошава ефективността. От друга страна, турбините с вертикална ос се справят доста добре с тези предизвикателства.

Самите електрически превозни средства също могат да се използват като източници на енергия, като действат във вид на двупосочни зарядни устройства. Много електромобили имат V2D поддръжка (теглене на ток от батерията на возилото към жилището), което означава, че действат като големи батерии, които могат да захранват електронни устройства, използвайки вътрешен или външен контакт.

Храна и рециклиране

Животът далеч от комуналните услуги разчита и на създаване на самоподдържащ се източник на храна. Всъщност, едно от най-ранните вдъхновения за ReGen Villages идва от срещата на Ерлих с биодинамична земеделска общност.

„Случайно попаднах на тази прекрасна общност в Северна Калифорния от органични, биодинамични семейни фермери с малки парцели и започнах да научавам за екоселата. Тези чудесни малки общности по същество са създали пасивни домове… Наистина бях поразен от устойчивостта, която техните мерки поддържат, и от вкусната храна, която се произвеждаше на място“.

На тази база Ерлих е разработил за своя проект ReGen система, която разчита на „комбинация от земеделие без обработка на почвата, с най-малко един до два метра добър горен почвен слой пермакултура, което по същество създава напълно годен за консумация район“.

С течение на времето тези овощни градини и земеделски гори наистина започват да произвеждат повече и повече. Това се комбинира със земеделие в контролирана среда, например отопляеми и неотопляеми оранжерии, в зависимост от това къде се намираме по света. В допълнение може да има и системи за аквапоника и аквакултури.

За човек, който иска да живее далеч от суматохата на града, Ерлих препоръчва да следва принципите на екоселището. „Настоятелно препоръчваме на хората да сменят моравата си, когато е възможно, така че да отглеждат храна“. Това има и дълбоко социално въздействие. „Ако достатъчно хора го сторят, скоро започвате да водите диалог със съседите си за това какво произвеждате, какво имате в повече и какво те имат в повече. Виждаме това да се случва в нашата общност“.

Ерлих също насърчава „ферми за леки животни“, например кокошарници, една крава или малки стада от овце, кози – и не само като източник на храна. „Животинските отпадъци всъщност са източник на тор за градините… Можете и да добивате топлина и енергия от анаеробно разграждане“.

Компостирането с помощта на определени видове червеи спомага за справяне с органичните отпадъци и допълнително помага за обработката на градините.

Водата

Достъпът до чиста вода е невероятно важен аспект от живота извън цивилизацията и всъщност е основен фактор за оцеляване. Вече има много и разнообразни системи за филтриране на вода, които премахват вируси, бактерии и патогени, което позволява да се събират и оползотворяват и дъждовните води. Множество блогове за живот далеч от града имат ревюта на различни методи и хардуер за филтриране на вода.