Бюджетите на топ ИТ корпорациите за лобизъм в ЕС вече възлизат на по няколко милиона (снимка: CC0 Public Domain)
С наближаване на септември идва и моментът за новата класация на фирмите и секторите, похарчили най-много пари за лобизъм в ЕС. През 2021 и 2022 г. фаворит бе технологичният сектор. Дали и тази година ИТ бизнесът ще запази лидерството си?
Големите технологични фирми похарчиха 97 милиона евро за лобиране в Европейския съюз (ЕС) през 2021 г., по данни на LobbyControl. Това направи Big Tech лидер на лобирането в Европа, изпреварвайки секторите, които традиционно са най-големи лобисти – фармацевтиката, изкопаемите горива и финансите.
Големите лобисти – Big Tech и Big Energy
През 2022 г. ИТ фирмите вече съставляваха по-голямата част от имената в Топ 10 на корпорациите, дали най-много пари за лобизъм в ЕС. Шест от компаниите в този списък бяха на технологични фирми.
Apple, например, зае третото място, отчитайки шесткратно увеличение на декларирания бюджет за лобизъм от 2015 до 2022 г., съответно от €750 000 на €6,5 милиона. Meta, бившата Facebook, също увеличи бюджета си за лобиране в ЕС повече от шест пъти от 2015 г.: от 450 000 евро на 6 милиона евро.
Оказа се, че Big Tech доминира в топ 10 на компаниите с най-големи разходи за лобизъм през 2022 г.: пет от тях са технологични фирми от САЩ (Apple, Google, Meta, Microsoft, Qualcomm) и една от Китай (Huawei). Те изглежда са осъзнали, че имат какво да губят в Европа с новите ѝ регулации (като Общия регламент за защита на данните, Законите за цифровите пазари и цифровите услуги).
Останалите 4 големи имена в топ 10 с най-големите бюджети за лобизъм в ЕС се оказаха Bayer, Shell, Exxon Mobil и Volkswagen. Енергийните компании не лобират по-малко. Техните декларирани разходи са останали същите или леко са намалели. Но в сравнение с огромните суми, изразходвани от ИТ сектора, Big Energy изглежда по-малко активна.
Енергийната криза, породена от войната между Русия и Украйна, заедно с пакета „Зелена сделка“ в ЕС, обещават компаниите с най-големите бюджети за лобизъм в ЕС да се окажат по-различни през настоящата година.
Разводняване на регулациите
„Целта на Big Tech и неговите посредници изглежда е да се уверят, че има възможно най-малко твърди регулации – например такива, които се занимават с проблеми, свързани с неприкосновеността на личния живот, дезинформацията и изкривяването на пазара – за да запазят своите маржове на печалба и бизнес модел“, се казва в доклада на LobbyControl.
„Ако новите правила не могат да бъдат блокирани, фирмите имат за цел поне да ги разводнят. През последните години ИТ компаниите започнаха да възприемат регулирането публично, но продължават да му се противопоставят зад затворени врати. Има някои разлики между това, което технологичните фирми искат по отношение на политиката на ЕС, но желанието да останат „необременени“ от спешно необходимите регулации се споделя от повечето големи платформи“, допълват авторите на доклада.
Хлабави дефиниции за AI
Опитите за лобизъм навярно ще дадат отражение върху начина, по който се изготвят регулациите за изкуствен интелект в Европа. Компаниите имат интерес от запазване на някои дефиниции доста хлабави, за да могат да избегнат строгото регулиране. Един пример за това са нивата на риск, свързани с различните видове AI платформи, и отговорността за оценяването му.
Говорейки преди пленарното гласуване на Европарламента през юни, Даниел Леуфер, старши политически анализатор в Access Now, коментира, че стремежът на ИТ фирмите е да изключат своите разработки от списъка на AI платформите с висок риск. Това, по същество, би ги освободило от значителна част от отговорностите, свързани с внедряването на софтуер с изкуствен разум.