Ако приемем, че в днешно време данните са „новият петрол”, то трябва да осъзнаем, че те наистина са като суровия петрол – за нищо не стават без преработка и рафиниране. А да приведем данните си в използваем вид означава доста работа и нерядко – промяна на процесите.
„Това е истината, която никой не се осмелява да каже. Всеки бизнес трупа данни, те са негово богатство – но за да го използва, фирмата трябва да си построи собствената „рафинерия” за въпросния „нов петрол” – и трябва да въведе адекватни процеси”, каза Горан Ангелов, управител на IBS България, пред аудиторията ежегодния „IT Compass” на компанията.
Той нарича промяната „Фабрика за данни”. А за да се случи въпросното „построяване на рафинерия”, трябват и данни, и бюджет и инвестиции, но най-вече – добро управление.
Бюджетите всъщност рядко са съществен проблем. Всички разходи за натрупването и обработката на данните – сървъри, бази данни и др. – бледнеят пред сумата, която бизнесът влага в ежедневната си дейност. Управлението обаче е действително предизвикателство. То е много консервативно.
„Искаме „data-driven” бизнес, но на практика се получава така, че правим каквото знаем и както си го знаем”, коментира Ангелов. И продължи: „Резултатът е омагьосан кръг. Умножаваме приложенията. Строим все по-сложни архитектури. Те поглъщат все повече пари и време. В крайна сметка живеем и работим постоянно на ръба на хаоса”.
Той е категоричен: „Неефективността е пожар, който не се гаси с технологии. Гаси се с организация”.
Има ли шанс да променим пейзажа?
„Генерираме данни ежедневно. За да ги рафинираме, трябва да имаме правила и политики за тяхното управление. Нужно е да си подсигурим пълна проследимост – от първоизточника до крайния отчет”, посочи Цветилина Пейчева, експерт по данните в IBS България.
От друга страна, докато политиката за сигурност на данните трябва да е безкомпромисна, същевременно е нужно да осигурим максимално широк достъп до данните, за да е възможно най-много отдели и служители да се възползват от ценния ресурс.
„Подготовката на данните представлява 80% от цялата работа, т.е. от цялото време за работа с тях. Това включва търсене, извличане, почистване, класифициране и т.н. – подготовка, която бизнесът неизбежно трябва да направи, за да може да извлече полезен резултат”, каза Пейчева.
Движейки се напред из този предизвикателен пейзаж, бизнесите не бива да изпускат от поглед високия връх:
качеството на данните.
Ако качеството на данните е добро, в крайна сметка ще имаме смислени отчети, на които да базираме своите бизнес-решения. Но преди всичко трябва да осъзнаем простата истина, че няма как да имаме добри изходящи резултати при лоши входящи данни, допълни Цветилина Пейчева. „Garbage in – garbage out” е фраза-клише, която, уви, е безпощадно вярна.
Още известно време бизнесите ще могат да се съсредоточат върху качеството и чистотата на данните си. Но този процес трябва да завърши скоро, защото на вратата чука революцията на изкуствения интелект. Технологичният свят вече говори за внедряване на собствени, „on premise” големи езикови модели, които могат да обслужват фирмените клиенти, след като са били обучени върху собствени фирмени данни.
Революцията на AI
„Макар че повечето неща за потенциала и развитието на изкуствения интелект се знаят още от средата на миналия век, революцията на AI се случва точно сега по ред причини. Тя е следствие най-вече на едно продължително натрупване и на развитието на изчислителните мощности. Процесът, върху който индустрията е работила дълго време, сега започва да дава видими резултати”, каза Горан Ангелов.
При разумно използване, изкуственият интелект прави човека многократно по-производителен. Това означава, че експертите могат да постигат много повече в рамките на едно и също време. Катализирането на продуктивността трябва да е основната цел на внедряването на собствени, вътрешнофирмени AI – за да направи хората по-производителни, по-успешни.
ChatGPT изглежда е думата на годината, коментира Деян Атанасов, софтуерен инженер в IBS. „Всички говорят за него. Това е технологията, която може да опрости „рафинерията” за данни в бизнеса. Въпросът е да проектирате правилните приложения”, добави той.
Локалните, вътрешни инсталации на т.нар. големи езикови модели вече позволяват на всеки бизнес да обучи – само в рамките на 3-4 дена – свой „ChatGPT”, който е готов за собствено ползване. Това означава да е обучен и трениран върху собствени бизнес-данни, без риск от изтичане на чувствителна информация „навън”.
В това отношение IBS има предимството да работи с голям езиков модел от своя дългогодишен партньор IBM – WatsonX. За организациите-потребители това означава възможност за създаване на собствен чатбот с едно ключово предимство: осигуряване на правна (юридическа) подкрепа при спорни казуси относно използването на изкуствения разум. Тъй като употребата на AI нерядко предизвиква спорове (например за авторски права над изображения, генерирани с AI), то IBM е готова да съдейства с експертизата на своите юристи за решаване на спорните ситуации.
Равносметката от 20 години на пазара
Дългогодишното партньорство на IBS България с IBM впрочем е част от равносметката на форума „IT Compass”, който съвпадна с 20-годишнината на компанията. „През 2003 г. тръгнахме като обикновена ИТ фирма. Започнахме с идеята да създаваме софтуер около IBM технологиите”, спомни си Ангелов. „За начало си изградихме система за е-търговия, с всички необходими аксесоари. Системата формира e-commerce платформата в сайта на компанията, която впоследствие се обособи като втората най-важна част от дейността – инфраструктурния бизнес”.
Днес равносметката за дейността на IBS България включва интересни показатели:
- 120 хиляди доставени и обслужени работни станции;
- над 100 петабайта сторидж;
- над 100 софтуерни проекта; няколко десетки изградени софтуерни системи – изградени „от нулата”;
- 7 милиарда лева приходи, които се облагат с данък;
- над 100 сайта на институции в egov.bg;
- 1 милион документа и преписки, обработвани всяка година;
- 4 милиарда финансови транзакции на година, в т.ч. мониторинг на транзакции и превенция на измами;
- над 300 хил. обработени отпуски на над 60 хиляди потребители годишно;
- над 100 хиляди положени електронни подписа;
- 3 милиона фискализирани транзакации на месец.
Компанията присъства в 25 държави. В нея вече работят над 100 души, притежаващи над 1000 професионални сертификата, при приблизително равно съотношение между мъже и жени. Служителите на IBS разчитат и на 24 колеги-роботи.