Бъдещите центрове за данни може да имат ядрени реактори

Малкият модулен реактор може да намери едно от ранните си приложения в… бъдещите центрове за данни (графика: CC0 Public Domain)

С възхода на изкуствения интелект изискванията към изчислителните инфраструктури рязко скочиха – а с това и нуждата им от енергия. Може би в бъдеще центровете за данни ще могат да се справят с това предизвикателство по нов начин. Те ще си имат собствени ядрени реактори. Дали концепцията ще се превърне в реалност – все още е рано да се каже. Но със сигурност има редица опити в тази посока.

„Един нормален център за данни се нуждае от 32 мегавата мощност в сградата. За AI център за данни става дума за 80 мегавата”, казва Крис Шарп, главен технологичен директор в Digital Realty – американска фирма, която може да се опише като „пресечната точка на строителството и високите технологии”. Тя изгражда центрове за данни.

AI системите използват много повече електричество, просто защото извършват много повече обработка от стандартните изчисления. Те „дъвчат” много повече данни. Освен повече енергия, за тази дейност са нужни и много повече кабели и въобще поддържаща инфраструктура.

Изискването за все повече енергия от съществуващата мрежа означава конкуренция с домовете и другите индустрии. „Нашият сектор трябва да намери друг източник на енергия”, заявява Шарп. Той смята, че спасението е ядрената енергия. Според него, центровете за данни в недалечното бъдеще ще си имат собствени специални, вградени ядрени реактори.

Малка ядрена надпревара

Въпросната технология е така шумно рекламираният малък модулен реактор (ММР). Става дума за проекти за усъвършенствани реактори с около една трета от капацитета за производство на електроенергия на традиционна голяма атомна централа.

Въпреки че в момента няма ММР в комерсиална експлоатация по света, Китай строи първите в света. Всъщност подобна технология вече се използва – от ядрените подводници. Междувременно университети като британския Imperial College London от години експлоатират малки ядрени реактори за учебни и изследователски цели. Собственият реактор на Imperial, разположен точно край Лондон, работи от 1965 до 2010 г.

Днес повечето компании, разработващи ММР за комерсиална употреба, се фокусират върху подпомагането на градовете да задоволят енергийния си глад. Докато това се случва, група специализирани фирми решиха, че центровете за данни са най-добрите кандидати за ММР.

„Центровете за данни са гладни за енергия. А с AI преминаваме към ново ниво на изисквания за мощност”, казва д-р Майкъл Блак, който ръководи Центъра за ядрено инженерство в Imperial College London. „Има около 50 проекта за ММР. Предизвикателството е да ги изградим като еднотипни единици, фабрично, стандартизирайки производствените линии. Няма причина малък бърз реактор да не може да захранва център за данни, освен че трябва да бъде одобрен от регулатора”.

Безопасност и регулации

В САЩ един ММР проект от компания, наречена NuScale, вече е получил зелена светлина от Службата за ядрена енергия. Междувременно в Обединеното кралство Службата за ядрено регулиране продължава да изследва ММР проектите на Rolls-Royce и американската технологична фирма Holtec International. А американската енергийна фирма Westinghouse иска да построи четири ММР в североизточна Англия, близо до съществуващата атомна електроцентрала Хартлпул.

Д-р Блук смята, че ядрените подводници предлагат убедителен аргумент за безопасността за ММР технологията. „Построяваме реактор и го поставяме в подводница, а хората спят на два ярда от него”, подчертава Блук. Ученият прогнозира, че участието на технологичния сектор в развитието на ММР ще се окаже решаващо.

Аргументи против – и контрааргументи

Съществува и опасението, че високата цена на ММР ще се окаже твърде голяма бариера. Това обаче е винаги така с всяка нова технология. Специалистите са убедени, че точно технологичният сектор, комуто иновациите са присъщи, ще се справи с това.

Глобалната еко-организация Грийнпийс се противопоставя на ядрената енергия от съображения за безопасност. Нейните специалисти посочват риска от аварии и необходимостта от справяне с радиоактивните отпадъци.

Спенсър Ламб, главен търговски директор в британския разработчик на центрове за данни Kao Data, не гледа на ядрените съоръжения като на нещо чак толкова обещаващо. „Чувал съм за ММР. Но ще отнеме много време да се изгради център за данни с ядрен реактор… а революцията на AI се случва сега”, казва той.

Изкуственият разум като катализатор

Обратно в Калифорния компания, наречена Oklo, казва, че има проект за ММР, който е почти готов за пускане. „Изкуственият интелект е катализаторът, основният двигател”, казва Браян Гит, който отговаря за бизнес-развитието в компанията. Oklo планира да произвежда реактори, които, според Гит, могат да се изграждат хем бързо, хем безопасно.

„Хората поставят под въпрос жизнеспособността на ядрената енергия поради отпадъчния продукт и риска от авария”, казва Гит. „Ние рециклираме горивото през нашия реактор многократно, справяйки се с отпадъците, а новите реактори не могат да се стопят, те се самоохлаждат и саморегулират”.

Гит не разкрива дали има подписани договори с фирми за центрове за данни, но твърди, че „всички големи оператори проявяват интерес”. „Енергията е най-големият им проблем и те искат да внедрят тази технология в рамките на четири години, до 2028 г.”.

Гит посочва, че неговите 25 години работа в енергийния бизнес са го убедили, че ядрената енергия е единственият отговор на натиска, пред който е изправен светът на новите центрове за данни, натоварени с развитието на изкуствения разум. „Без нас те просто нямат силата да включат всички машини, от които се нуждаят. Ние подписваме писма за намерения за конкретни локации на центрове за данни във времевата рамка до 2028 г.”.

Е добре, как ще изглежда собствената ядрена централа на един център за данни? Oklo предвижда голям резервоар от неръждаема стомана, който съдържа ММР, пуснат в 15-метрова дупка в земята. След това центърът за данни бива изграден върху и около ямата с резервоара.

Показателно е, че Сам Алтман, лидерът на водещата фирма за изкуствен интелект OpenAI, е в борда на директорите на Oklo от 2015 г. Както казва Гит за Алтман, „той идентифицира този проблем преди 10 години”.

Коментар