Кои са отличниците на ЕС в „зелените“ цели за 2030 г.

Дания, Ирландия и Люксембург са постигнали своите цели за енергийна производителност, определени чак за 2030 година, показа ново проучване (колаж: CC0 Public Domain)

Няколко европейски страни вече са постигнали част от своите цели за устойчива енергия, заложени за изпълнение до 2030 г. – тоест цяло десетилетие по-рано от очакваното, установи ново проучване.

През последното десетилетие всички държави-членки на ЕС постигнаха известен напредък към постигане на седмата цел на ООН за устойчиво развитие, която призовава за „достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички“ до 2030 г. По някои показатели няколко държави вече са постигнали целите си – още през 2021 г., т.е. цяло десетилетие по-рано, установи проучване на полски икономисти.

Класацията показа, че най-близо до постигане на генералната си цел е Швеция. Следват я Дания, Естония и Австрия. Малта бележи най-голям прогрес. Големи крачки напред са налице в Кипър, Латвия и Белгия. Всички тези страни трябваше да извървят дълъг път, но той е успешен. България, според полското проучване, е най-далеч от целта.

Проучването разкрива „систематичен напредък“ към постигане на зелените цели, пишат изследователите, „като различията между отделните страни от ЕС ясно намаляват“.

Икономистите са комбинирали седем показателя, за да получат „единна мярка“ за напредъка на страните към целта за устойчива енергия. Европейската комисия е определила целеви стойности за три от тях. За останалите четири изследователите са формирали нормата, използвайки средното за топ-10% от страните в ЕС през 2015 г.

Испания, Малта и Португалия например вече са постигнали целта си за средното количество енергия, което човек консумира в домакинството. Дания, Ирландия и Люксембург са постигнали целта за енергийна производителност. Този показател сравнява размера на една икономика с количеството енергия, която консумира.

Швеция, Финландия и Латвия са надминали целта си да покриват 40% от крайното потребление на енергия от възобновяеми източници. Изследователите приписват това на водноелектрическите централи и… горенето на „твърдотелни“ горива като дърва.

Някои резултати от проучването изглеждат изненадващи. Така например Полша е класирана по-напред от Белгия по общия показател в проучването. Междувременно Дания е втората най-близо до постигане на зелените си цели след Швеция, но реално е осъществила най-малък напредък за десетилетието.

„Струва си да се подчертае, че напредъкът, постигнат от определени страни, може да бъде по-съществен от техните крайни резултати“, пишат изследователите.

През последните години ЕС ускори преминаването си от изкопаеми горива към по-чисти източници на енергия. Това е част от по-цялостната политика за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и стремеж да стане „първият в света континент, неутрален по отношение на въздействието си върху климата“. В надпреварата има и политически акцент – стремеж за намаляване на вноса на природен газ от Русия.

Междувременно, почти като потвърждение на добрите новини от полското проучване, началото на 2024 г. донесе редица приятни „рекорди“ в сферата на възобновяемата енергия. Първите дни на годината се отчетоха със значителни пикове в добива на вятърна енергия. В периода около 1-8 януари вятърната регистрира повишение из повечето големи европейски пазари, като Италия отчете 246% скок на добивите спрямо предходната седмица.

Испанският пазар също регистрира значително увеличение от 157%. Френският пазар отбеляза най-малко увеличение от 1,1% и все пак на 2 януари Франция се похвали, че е генерирала 402 GWh само от вятърна енергия – най-високата дневна стойност за страната досега.

Едновременно с това през целия януари бе наблюдавано повишено ниво на слънчево греене из Европа. Почти навсякъде на стария континент са отчетени 10-25% повече радиация от дългосрочната средна стойност за януари.