Умните електромери не донесоха това, което се очакваше от тях, сочат наблюдения от всички краища на света (снимка: CC0 Public Domain)
Умните електромери се натъкнаха на редица спънки въпреки глобалното усилие за преминаване към „смарт“ енергийна система. Събитията от последните седмици ще накарат мнозина да се зачудят има ли смисъл да инвестират в шумно рекламираните инсталации.
Проблемите за смарт-електромерите започнаха да назряват през миналата година, след като Комисията по енергийния пазар в Австралия препоръча да се постави цел за 100% покритие на местния пазар с „умните“ измервателни устройства до 2030 г. В отговор, Австралийският енергиен съвет заяви, че тези измервателни уреди не отговарят на „обещанието“ си.
След бързо превъртане напред във времето до май 2024 година се оказа, че в Индия и Великобритания проектите за смарт-електромери са в задънена улица. Технически проблеми и високи сметки са част от факторите, които превърнаха проблема в същински скандал.
Изненади в сметката
В Индия жители на Вадодара през последния месец излязоха на улиците, за да протестират срещу интелигентните електромери, внедрявани от електроенергийния оператор на провинция Гуджарат. Протестите започнаха на 14 май, когато хората излязоха на улицата, за да заявят, че са „свръх-таксувани“ ежедневно след инсталирането на интелигентните измервателни уреди.
Неколцина жители твърдят, че сметките им са „хвръкнали“ и са достигнали допустимия таван, след което в домовете им е започнала поредица от чести прекъсвания на електрозахранването.
Протестиращите се оплакаха, че нямат избор: тези, които откажат „умните“ електромери, са заплашени с глоба. Става дума за солена сума, която ще се начислява ежедневно за всеки ден забавяне поради отказ на домакинството.
Мнозина протестиращи в Индия се оплакаха още, че умните измервателни уреди създават неудобства за хората, които не са потребители на смарт-телефони.
Неработещи устройства
На другия край на света, във Великобритания, ново проучване показа, че 20-30 процента от вече инсталираните „интелигентни измервателни уреди“ не работят правилно. В резултат, милиони домакинства „пропускат обещаните ползи“ от смарт-електромерите поради „проблеми с технологията“ и лошо обслужване на клиентите от доставчика.
Новината дойде, след като през март данни на Министерството на енергийната сигурност разкриха, че в края на миналата година 3,98 милиона измервателни уреди във Великобритания не са работели правилно. Те били „временно загубили интелигентната си функционалност“, според изказа на официалното съобщение.
Новото проучване обаче предполага, че това е „само върхът на айсберга“. В анонса от март т.г. се казва, че според предварителни данни, над 20% от домакинствата с интелигентен измервателен уред все още трябва редовно да подават показанията си ръчно, тъй като тяхното устройство не го прави автоматично.
Според същите данни, една трета от домакинствата са имали проблеми с домашния дисплей на измервателния уред. Това е екранът, който би трябвало да помага на хората да проследяват потреблението на енергия и разходите си.
Освен това една четвърт от домакинствата са търсили помощ от нестопански организации заради „проблеми с интелигентните измервателни уреди“ и са имали проблеми с фактурирането. Има реална опасност много домакинства да получат „огромни неочаквани сметки“, предупредиха авторите на британското проучване.
Нужда от големи инвестиции
В крайна сметка дори там, където няма индикации за проблеми с новата генерация измервателни уреди, големите усилия за внедряване на умни електромери завършват със слаби резултати, коментираха наскоро анализатори в изданието The Conversation. За да има реална полза, електроенергийните оператори трябва да събират и анализират данните от новите инсталации и да предлагат гъвкаво ценообразуване. А това не се случва. Причините са няколко.
Предаването на данни е първото голямо предизвикателство. Високата „разделителна способност“ заради честите отчитания (смарт електромерите би трябвало да подават данни на половин минута) означава по-голям обем информация, която се движи между потребителите и операторите. А това нерядко води до повече забавяния или прекъсвания на предаването на данни.
Второто предизвикателство е складирането на огромните обеми данни, събирани ежеминутно от милиони потребители. Изграждането и управлението на големи хранилища за данни струва скъпо, защото се генерират стотици терабайти. Нужни са огромни устройства за съхранение, които на свой ред костват на операторите огромни суми.
Третият проблем е поверителността на данните. Тъй като става дума за чувствителна информация, която трябва да бъде надеждно защитена, операторите следва да инвестират солидни суми в киберсигурност. Конкретно в Европа това е задължително и по силата на новата директива за дигитална безопасност NIS-2. При липсата на надеждна защита данните биха могли да попаднат в ръцете на недобронамерени лица, които могат да нанесат много вреди на потребителите.
Не на последно място тези данни трябва да бъдат анализирани. За целта са необходими мащабни и мощни изчислителни платформи, въоръжени с възможности за машинно самообучение и AI. В противен случай от натрупването на данни няма особен смисъл. Операторите обаче рядко имат готовност за тези огромни нови инвестиции.