Децата трябва да се учат да проектират и чертаят с 3D, а не на ръка и с молив, защото това в бранша няма да им се налага (снимка: БКМДП)
Мнозина все още си мислят, че работата в сектора на мебелното производство означава да се трудиш в мръсна среда, да използваш стари машини. Но нещата много се промениха. В мебелния бранш вече има нови технологии, 3D проектиране, средата е модернизирана, чиста, казва Петър Петров, учител в Националната професионална гимназия в Тетевен.
Петър Петров е пример за човек от бизнеса, който влиза да преподава, защото иска да подготви бъдещите нови кадри за мебелното производство и да предаде знанията и уменията си. Иска да научи децата да използват съвременните технологии – да проектират и чертаят с 3D, а не на ръка и с молив, защото това в бранша няма да им се налага, ще трябва да работят с 3D и AutoCAD.
Преди да се заеме с преподаване, Петър работи като дизайнер, но за 20 години в бранша не намира технолог, заради липсата на кадри. “През този период бях и технолог, и дизайнер, чертаех си сам детайлите, програмирах машините, внедрявах в производство и дори обучавах персонала. Виждах обаче, че професионални гимназии от цялата страна подготвят ученици в специалността Мебелно производство, но те не бяха достатъчно подготвени, за да работят в сектора”, споделя той в интервю за Браншова камара по мебелна и дървообработваща промишленост (БКМДП).
А в същото време български фирми внасят кадри, например от бившите руски републики, заради трудностите с намирането на персонал. “Затова когато ми предложиха да стана учител, видях възможност да обуча нови млади хора, които да поемат в професията, да излязат на пазара на труда с актуални знания и умения за бранша”, разказа Петров.
“Трябва да вдигнем общото ниво на професионалното образование, за да има компетентни кадри на пазара”, казва Петър Петров (снимка: БКМДП)
Важно в професионалното образование, според него, е проектно базираното обучение. “Давам пример: на учениците поставям задача да изработят легло. Те трябва да обмислят как да го начертаят, на каква машина да го направят, какви материали да изберат. Накрая се получава продукт, изработен от тях, и те се гордеят с постигнатото. Ако ги обучаваме фиктивно, без да се вижда крайния резултат, те губят интерес”, сподели специалистът.
Какво трябва да се промени в професионалното образование у нас? Според него, учебните програми не са актуални изобщо. Учат се технологии и материали, които не се използват в мебелния бранш още от 80-те години на миналия век.
В същото време CNC машините изобщо и не се споменават. А те са масово използвани в бранша. Например по Auto CAD имат няколко часа в 11 клас, а в 12 клас вече дават на учениците проектиране на продукт. Но тези часове не са никак достатъчни.
Националната професионална гимназия в Тетевен привлича учениците с нови технологии и машини (снимка: БКМДП)
“Смятам, че МОН трябва да се обърне към бранша и да си свери часовника с това, което се случва в момента в производството. Настоящата програма отегчава учениците, освен това е пълна загуба на време”, каза Петров.
По неговите думи, фирмите са много отворени към професионалното образование. В гимназията в Тетевен, например, в края на учебната програма и втори срок са планирани обиколки на учениците в няколко мебелни фирми по тяхна покана. “Трябва да вдигнем общото ниво на професионалното образование, за да има компетентни кадри на пазара”, подчерта Петров.