Велосипедистите го наричат „моторен допинг“. Със старта на Олимпиадата в Париж служителите започнаха да използват електромагнитни скенери и рентгенови изображения, за да се борят с явлението, докато колоездачите се конкурират за златото във и около френската столица. Уловът на контрольорите може да бъде доста малък по размер: експертите по колоездене казват, че само 20 или 30 вата допълнителна мощност са достатъчни, за да наклонят везните и да помогнат за спечелване на състезанието.
„Моторният допинг“ е потвърден само веднъж в професионалното колоездене, още през 2016 г. Оттогава управляващият орган в този спорт, Union Cycliste Internationale (UCI), въвежда все по-сложни методи за откриване на вградени моторчета. Но колоездачи и експерти казват, че е малко вероятно технологичният допинг да съществува на професионално ниво.
„Убеден съм, че повече няма да се случва. Мисля, че веднага щом започнахме да говорим за това, явлението стихна. Защото на високо ниво това е твърде опасно за един отбор и един спортист”, казва Жан-Кристоф Перо, сребърен олимпийски медалист, който беше първи мениджър на UCI по оборудването и борбата с технологичните измами.
Но докъде се простира доверието? Мнозина, включително самият Перо, казват, че е необходима повече бдителност. Решението може да бъде технология за откриване от следващо поколение: бордови скенери, които осигуряват непрекъсно наблюдение и доказват, че само и единствено човешки мускули захранват драматичните спринтове и изкачвания в колоездачните обиколки.
На лов за мото-допинг
Слуховете за скрити моторчета за първи път се завъртяха в мейнстрийма през 2010 г., след като швейцарски колоездач спечели няколко европейски състезания със зашеметяващи ускорения. По това време на UCI липсваха средства за откриване на скрити двигатели и неговият технически директор обеща да „ускори“ работата за това по „бърз и ефективен начин“.
UCI започна с инфрачервени камери, но те са безполезни за проверки преди и след състезание, когато скритият мотор е студен. Едва през 2015 г., на фона на по-нататъшни слухове за мото-допинг и обвинения в бездействие на UCI организацията започна бета тестване на по-добър инструмент: скенер тип „магнитометричен таблет“.
Според UCI, адаптер, включен в един от тези скенери, създава околно магнитно поле. След това магнитометър и персонализиран софтуер регистрират евентуалните смущения в полето, които могат да показват наличието на метал или магнити в и около рамката на велосипеда.
Таблетите на UCI се представиха при дебюта си на Световното първенство по велокрос през 2016 г., проведено същата година в Белгия. Сканирането на велосипедите по време на тежкото каране – смесица от шосейно и планинско колоездене – маркираха велосипед, носещ името на местната любимка Фемке Ван ден Дрисше.
По-внимателната проверка разкри наличието на мотор и батерия, поставени в кухия елемент на рамката, който се спуска под ъгъл от седлото на велосипеда към неговите педали, и жици, свързващи скрития мотор с бутонен превключвател под кормилото. Ван ден Дрисше, която получи забрана да се състезава за шест години, се оттегли от спорта, като запази невинността си.
Моторът в колелото на състезателката се зацепваше с коляновия вал на велосипеда и добавяше 200 W мощност. Австрийският производител на оборудването, Vivax Drive, вече не съществува. Но всеки, който има налични пари, може да си купи подобен „асистент“ срещу няколко хиляди евро.
Все по-нови техники за разпознаване
Професионалното колоездене се сдоби със своите най-сложни системи за откриване през 2018 г., след като критиките към политиките на UCI за мото-допинга помогнаха за смяна на ръководството. Бъдещият президент Давид Лапартие назначи Перо за отговорник по техниката за засичане на измамите и пет месеца по-късно UCI обяви първото си рентгеново оборудване на пресконференция в Женева.
За разлика от скенерите, които даваха много фалшиви положителни резултати и изискват разглобяване на „подозрителните“ велосипеди, рентгеновото изображение е категорично. UCI каза пред медиите, че рентгеновият апарат ще „премахне всякакви подозрения относно резултатите от състезанието“.
Организацията се ангажира да поддържа „високо ниво на тестване“, като на миналогодишното състезание Тур дьо Франс бяха проведени близо 1000 проверки за моторния допинг. За Олимпийските игри UCI не сподели много подробности как ще се бори с мото-допинга, но все пак изглежда, че е засилил бдителността.
Лапартие наскоро призна, че контролите на UCI „не са 100 процента сигурни“ и обяви награда за подателите на сигнали, които предоставят доказателства за мото-допинг. През май UCI отново назначи отговорник по този проблем – за първи път след напускането на Перо. Бившият криминален следовател на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ Никълъс Рауденски бе натоварен с „разработването на нови методи за откриване на технологични измами.”
Наблюдение в реално време
Перо е убеден, че само наблюдението в реално време на велосипедите по време на големи състезания може да докаже, че мото-измамите са в миналото, тъй като подобни състезания предоставят достатъчно възможности да се промъкне допълнителен велосипед и по този начин да се избегнат настоящите инструменти на UCI.
UCI вече е положил основите за такова наблюдение на живо, като си партнира с френската Комисия за алтернативни енергии и атомна енергия, така че да се възползва от експертния им опит в т.нар. дълбока магнитометрия. Такава е новата концепция: използва се вграден магнитометър с висока разделителна способност за откриване на електромагнитното влияние на всеки потенциално скрит двигател и безжично предупреждаване на служителите чрез приемници, монтирани на превозните средства за поддръжка на състезанията.
Изследователите на комисията посочиха, че са идентифицирали подходящ магнитометър и са оценили електромагнитния „шум“, който може да смути системата – „от въртящи се колела и педали до преминаващи мотоциклети и автомобили“.
Монтирането на детекторите на всеки велосипед не е евтино, но Перо убеден, че колоезденето има нужда от това: „Вече 10 години говорим за това… Ако искате да разрешите подобен проблем, трябва да инвестирате“.