Българските участници в олимпиадата EOES 2022 в Храдец Кралове, Чешка република
(снимка: Институт по електроника на БАН)
Български ученици от Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов” и от Софийската математическа гимназия завоюваха златни медали на европейската олимпиада по природни науки.
В тазгодишното издание Европейската олимпиада по експериментални науки EOES 2022 в Храдец Кралове, Чешката република, участваха над 40 отбора от 19 страни, като България се включи с два отбора с по трима ученици на възраст до 17 години.
Отборът на учениците Яна Александрова Атанасова (биология) – 11 клас, Национална природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов”, Явор Ивайлов Христов (химия) – 10 клас, Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски” и Божидар Николаев Бозов (физика) – 10 клас, Национална природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов” беше награден със златни медали и зае престижното трето място в отборното класиране.
Бронзови медали заслужиха Виктор Делянов Лилов (биология) – 10 клас, Преслав Ивайлов Георгиев (химия) – 10 клас и Биляна Димитрова Димитрова (физика) – 10 клас, и тримата от Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски”.
Ръководители на отбора са д-р Христина Андреева (физика, СУ „Св. Климент Охридски” и Институт по електроника на БАН), д-р Калина Пачеджиева (биология, СУ „Св. Климент Охридски”) и Владимир Цветков (химия, ЧОУ „Роналд Лаудер”).
Участниците в олимпиадата решаваха екипно експериментални задачи с изследователски характер, свързани с качествата на хиалуроновата киселина, измерваха параметри на молекули на ДНК, сравняваха кръвни проби на различни организми, изследваха връзката между някои генетични мутации и имунния отговор при инфекции (като HIV и COVID-19).
В задачите от първия състезателен ден учениците изследваха от различни страни една от най-важните молекули от извънклетъчния матрикс – хиалуроновата киселина, която предизвиква нарастващ интерес в биомедицината в качеството си на биохимикал, който може да се използва за лечение на различни патологии, за подпомагане на ин-витро култивирани тъкани за регенеративната медицина и за естетични процедури.
Учениците използваха различни химични, физични и биологични методи за нейното характеризиране и синтезиране и сравняваха кожни прерези от различни организми, в които изследваха количеството на хиалуроновата киселина и причините за различията.
Във втория тур задачите бяха посветени на изследване на ДНК молекули – от модел на историческото доказателство за нейната спирална структура с помощта на дифракция до PCR за генетичен анализ, електрофореза за определяне на генотипа.